19.01.2016
EVS Translations Pessimism  XS

Песимизъм / Pessimism – Дума на деня

Няма начин да не стане по-лошо. Е, да се надяваме, че четенето на нашата Дума на деня няма да бъде неприятно преживяване, но много често точно по този начин хората с песимистична нагласа гледат на нещата. Няма съмнение, че след блясъка и въодушевлението на коледните и новогодишните празници, всичко ни изглежда твърде вяло, сиво, никак не допринася за настроението ни и това, че сме в разгара на студен и снежен сезон. И все пак в песимизма често има нещо повече от обичайните сезонни мрачни настроения. Независимо от факторите, които допринасят за песимистичната нагласа, какво можем да кажем за самата дума?

Макар нашата дума pessimism да идва директно от френската дума pessimisme, истинският й произход е от латински – pessimus и означава „най-лош или близо до дъното. За разлика от оптимизма, песимизмът най-просто казано представлява умствена настройка или психологическа нагласа, която утвърждава, че независимо от всичко, най-вероятно ще се случи най-лошият възможен сценарий. Във философски смисъл, както обясняват философи като Шопенхауер, Ницше, Русо и Достоевски, песимизмът включва опровергаването на оптимистичната природа на някои философски школи чрез осъзнаването на потенциално негативни последствия.

Първата известна употреба на думата pessimism е в писмата на Самюъл Тейлър Колридж, който през 1794 г. директно я заема от френски, като пише:Това е почти толкова лошо като „Чифлика“ на Ловъл – и би било потъване поне хиляда метра в Мъртвото море на песимизма. 40 години след навлизането си в английския език песимизмът започва да се възприема като крайност, която трябва да бъде балансирана, както отбелязва Edinburgh Review:Ярките крайности и в двете посоки като оптимизъм или песимизъм могат да бъдат пагубни. През 1878 г., коментирайки философския песимизъм, Едуард Доудън подчертава неговите предимства:Песимизмът днес се стреми да бъде конструктивен.

В повечето случаи, когато мислим за песимизма, използваме негативна конотация, но точно както е във философската област, песимизмът може да има и добри страни. Например едно проучване през май 2015 г. в Обединеното кралство показва, че 51 % от възрастните британци смятат, че днешната младеж ще има по-ниско качество на живота при достигането на зряла възраст, което е скок от 16% спрямо 2011 г. и четворен скок спрямо 12-те процента, регистрирани през 2003 г. И макар това изследване да показва нарастващ песимизъм сред мнозинството британци по тази тема, самият факт, че този проблем се осъзнава, означава, че хората предприемат действия в стремежа положението да се промени към по-добро.

И обратното – при една определено оптимистична нагласа, проблемът може да не бъде осъзнат, което ще попречи на предприемането на действия за промяна. Така че песимизмът не е задължително нещо лошо, но точно както е при алкохола, който изпихме в навечерието на Нова година, трябва да знаем кога да кажем „стига“.