18.03.2019

Фразеология / Phraseology

Фразеология / Phraseology – Дума на деня – EVS Translations
Фразеология / Phraseology – Дума на деня – EVS Translations

Когато става дума за това какво прави разбирането на езиците и превода толкова трудно, често пренебрегваме факта, че днешната дума е свързана най-вече с умението ни да се изразяваме. Обикновено когато си мислим за езика – особено за чуждите езици – и за това какво прави взаимното ни разбиране толкова трудно, ние имаме предвид основната механика на използване на езика, като например подреждането на думите, от кой род са съществителните имена, глаголните времена, промени на неправилните глаголи и т.н.; и въпреки това трудността до голяма степен не произтича толкова от механиката на онова, което се опитваме да изразим, а от това как го изразяваме. Езикът е нещо повече от сбор от думи, свързани така, че да оформят цялостна идея; той е прозорец към разбиране на психологията и културата на един индивид, група, държава или дори, както е в случая с английския език – една цяла цивилизация.

Терминът phraseology идва от сливането на гръцките думи phrasis (φράσις) (със значение „начин на говорене“) и logia (-λογία) („изучаване на“), като първоначално латинската дума phraseologia е означавала по същество изучаването на това защо казваме точно онова, което казваме. Ако стесним малко това значение, фразеологията, за разлика от структурата и произхода на думите, се занимава с идиомите и терминологията, която използваме, чиито смисъл се простира отвъд онова, което конкретно сме казали. Например немският израз “seinen Senf dazugeben” („да добавя от моята горчица“) и френският израз “mettre son grain de sel” („да добавя собствено зрънце сол“) всъщност не са свързани с употребата на подправки – те са просто още един начин да се каже как някои хора държат да изразят мнението си, дори когато то е нежелано; освен това настроението се изразява чрез термини (в случая кулинарни), които са специфични за всяка отделна култура.

При първата употреба на термина в творба на Томас Билсън от 1604 г. с дългото заглавие Survey of Christs Sufferings for Mans Redemption and of His Descent to Hades Or Hell for Our Deliverance (Проучване на страданията на Христос за изкуплението на човека и за неговото слизане до Хадес или ада в името на нашето избавление), се прави опит да се характеризират Хенри Джейкъб и неговата група привърженици на браунистката сепаратистка църква чрез начина им на изразяване: „Следователно това място означава нещо добро, ако вие или вашите приятели помогнат за миропомазването му. Тогава ще дойде краят на вашата и тяхната празнословна фразеология, отричаща цялата Христова църква заради вашите лични странности и суета.

Понятието за известно време се използва за наименуване на наръчници, в които се обясняват фрази и идиоми на определен език, като първият подобен пример е творбата от 1655 г. на Уилям Уолкър A Treatise of English Particles Showing How To Render Them According To the Proprietie and Elegance of the Latin (Трактат за английските причастия, показващ как да ги използваме според особеностите и елегантността на латиницата). За съжаление, подобно на самите книги, тази употреба сега се счита за остаряла.

И накрая, въпреки че терминът най-често се използва във връзка с езика, той може да бъде приложен и към всяка форма на комуникация, какъвто е случаят с композитора и музиканта Чарлз Бърни, когато той пише в A General History of Music (Обща история на музиката): „Нуждата от симетрия във фразеологията на неговите мелодии.“

Накратко, важно е да „изплюем камъчето“ какво представлява фразеологията: това е способността ни да разбираме какво има предвид някой и как го формулира, макар че в крайна сметка разбирането на един език не е висша математика; освен това, когато става въпрос за фразеологията на даден език, недостатъчното знания са опасно нещо.