Кнедлите с плънка не са нищо ново. Те не само присъстват в почти всяка кухня, но и сме се научили да различаваме кнедлите спрямо кухнята. Например вие никога няма да асоциирате равиолите с нещо друго освен с италианската кухня, а едва ли ще очаквате китайската супа с тестени пакетчета уонтон и японските пелмени да се появят в мексикански ресторант. Съществуват и кнедли с плънка, които размиват етническите и културни граници. И макар ястието да се нарича още varenyky (вареники) от украинците и рутенианците, bryndzové pirohy в Словакия, Schlutzkrapfen в Австрия или colţunaşi в Румъния, англичаните ги знаят и разпознават с полското им име pirogi или pierogi. Ние пък ги наричаме нежно „пирожки“.
Думата „pirog“, която е формата за единствено число на „pirogi“ (но кой може да изяде само една пирожка?), произлиза от прото-славянската дума със значение на „празник или банкет“. В по-директен смисъл обаче думата идва от староруската дума „пирог“, която означава „пай“. И в повечето други славянски кухни, които са приели думата „пирог“, тя обикновено се превежда на местния език като „пай“. Много е объркващо, но когато думата навлиза в английския език, тя започва да се видоизменя, като множественото число приема или полската форма pirogi, или англицираната форма pirogs, или в някои случаи неправилната и странна вариация, обединила и двете форми – pirogis.
Освен местоположението, онова, което превръща една пирожка в пирожка, е тестото (обвивката), плънката и метода на приготвяне. Тестото обикновено се прави с брашно, вода и яйца (може би с малко картофено пюре) и пирожката се приготвя с поставяне на плънката в кръглото парче тесто и сгъването му във формата на полукръг. За разлика от други кнедли, които могат да бъдат само солени или сладки, понеже произлизат от думата за „пай“, пирожките са изключително гъвкави и адаптивни: от прости полски вариации с картофи, кисело зеле и гъби през десертни пирожки, съдържащи конфитюр и/или сирене, до пирожки за специални случаи и празници, които могат да съдържат специални съставки и комбинации. По отношение на приготовлението, типичният метод е варене, но печенето и/или пърженето също се прилагат, за да се постигне различна консистенция.
Първата известна употреба на думата pirog в английския език идва от превода на творбите на Адам Олеариус през 1662 г. The Voyages and Travels of the Ambassadors, (Пътешествията и странстванията на посланиците), където той пише: „Освен всичко останало те приготвят вид пай, който наричат Pirog, с големината и вида на хлебче за две пени“. Освен в преводите, първата напълно английска творба, в която се споменават pirogi е Travels in Various Countries of Europe, Asia and Africa (Пътешествия из различни страни на Европа, Азия и Африка) (1811 г.) от Едуард Даниел Кларк, който изтъква вече широко разпространеното одобрение на ястието: „От всички ястия известни в Русия, няма нищо, което да се цени толкова високо от всички – от селяка до принца – като вид Patee, което те наричат Pirogi (пирожки)“. И накрая – един по-съвременен цитат от готварската книга на Кира Петровская от 1962 г., озаглавена Secrets of Russian Cooking (Тайни на руското готварство), където е изразено чувство, което всеки почитател на пирожките ще разбере: „Истинският руснак (или всеки, който някога е опитвал истински руски пирожки или пироги), може да изпадне във възторг от тях“.
