24.06.2019

Пластмаса / Plastic

Пластмаса / Plastic – Дума на деня – EVS Translations
Пластмаса / Plastic – Дума на деня – EVS Translations

Ако запитате хората кои конкретни думи символизират съвременния свят, без съмнение днешната дума ще бъде сред тях. За добро или за лошо, на днешната дума дължим покачването на стандарта на живот за мнозина, защото пластмасата участва в производството на много неща – като започнем от автомобилите и компютрите и стигнем до продукти за дома и съвременната медицина, като тя е в основата и на модерното рециклиране; от друга страна, думата е станала синоним на продукти, които са евтини, не биоразградими и са за еднократна употреба, като Голямото тихоокеанско сметище е най-фрапиращият пример. Точно в момента, ако се огледате, лесно ще откриете предмети, направени от някакъв вид пластмаса, но когато дойде ред до самата дума, тя не е толкова „модерна“, колкото може да се очаква.

Въпреки че смятаме, че терминът се употребява най-вече в контекста на някакъв конкретен солиден продукт, началото му е много старо и по-артистично. Той идва от латинската дума plasticus, която от своя страна произлиза от гръцката plastikos, (който може да бъде формован или оформян) и първоначално е навлязъл в английския език чрез превода на Ричард Хейдок от 1598 г. на творбата „Трактат върху изкуството“ на италианския писател и художник Джовани Паоло, където четем следното: „Живописта, дърворезбата и пластичната скулптура [от италиански la plastica scultura] са едно и също изкуство“, като първоначално терминът означава моделиране или скулптиране на фигури (обикновено с глина или восък).

Като се отклонява от артистичната сфера, сър Хенри Уотън разширява употребата на термина, като го използва в смисъл на всяка употреба на меки, безформени материали, които могат да бъдат формовани или моделирани, като пише следното в The Elements of Architecture (Архитектурните елементи) (1624 г.): „Основната употреба на това пластично изкуство е при изработването на грациозни орнаменти по покривите.”

Разширявайки идеята за формоване на материали, думата много бързо започва да се използва в смисъл на формиране на абстрактни идеи. С други думи, думата започва да означава как идеите и концепциите могат да бъдат видоизменяни, приспособявани и нагаждани, за да отговорят на определени нужди. Това може да се види в творбата Origines Sacræ; or, A Rational Account of the Grounds of Christian Faith на теолога Едуард Стилингфлийт от 1662 г., където той пише: „Големият въпрос е докъде може да се разшири пластичната мощ на разбиране при формирането на идеята за Бог.”

Половин век по-късно терминът се завръща в сферата на изкуството и реалната физическа продукция и вместо да бъде само част от артистичния или творчески процес, започва да се използва в по-общ смисъл за нещо, което е просто „свързано или създадено чрез моделиране, формоване или скулптиране”. Това може да се види в превода от Джакомо Леони от 1726 г. на трактата De Re Aedificatoria (За строителното изкуство) на Леон Батиста Алберти от средата на 15 век: „Този тип произведения, които могат да се нарекат пластични [от италиански che si chiamano lavori di Terra].”

Трябва да минат още 70 години преди терминът, свързан основно с формоване и моделиране, да се върне към значението си на самата субстанция, която е формована или моделирана в определена форма, която по-късно се охлажда и втвърдява. Това става в пътеводителя от 1803 г., написан от Х. Сарет, озаглавен Tegg and Castleman’s New Picture of London for 1803-4: „Орнаментите са пластични и материалът, от който са направени, напомня гипсовите орнаменти в Париж.”

Любопитно е, че думата прави нещо като завой от артистичната и архитектурна употреба, но все още поддържа идеята за артистична форма и структура, като започва да се използва в онази област от хирургията, която се занимава с изграждането / реконструкцията на ранени или деформирани части на тялото или пластичната хирургия. Тази употреба започва през 1837 г., когато думата е спомената в медицинското списание „Лансет“: „Пластичната хирургия е клон на хирургията, в който опериращият хирург се превръща в истински художник“.

Почти пет десетилетия след първата публична демонстрация на пластмаса от Александър Паркс на Международното изложение в Лондон през 1862 г., най-накрая виждаме първото споменаване на термина във връзка с конкретен продукт като органичен или синтетичен материал, който се нагрява и приема определена форма Това става в статия от 1909 г. в списание Journal of Industrial and Engineering Chemistry, написана от Лео Хендрик Бакеланд, изобретателя на бакелита: „Бакелитът е много по-добър като изолатор от твърдата гума, казеина, целулоида, шеллака и, на практика, от всички пластмаси“.

Пластмасата е възприемана като нещо положително до средата на 20 век, когато се настъпва промяна в отношението към нея. Отчасти благодарение на първите наблюдения на пластмасови отпадъци в океаните и на статии, в които започват да се описват подробности за употребата на потенциално опасни химикали в производството, репутацията на пластмасата донякъде се накърнява, както можем да видим от употребата на термина в смисъл на нещо изкуствено, отдалечено от природата и негативно в публикация от 22 май, 1963 г. във вестник Daily Telegrah: „Привържениците на плана не трябва да се обиждат, ако, намигайки, някои от нашите по-стари стриди не поставят въпроса дали къщите от пластмаса не означават и пластмасови хора.”

Така че, ние ли формовахме пластмасата или тя – нас?