20.02.2017

Плацебо / Placebo

Плацебо
Плацебо / Placebo – Дума на деня – EVS Translations

Думата placebo (плацебо) започва живота си като преводаческа грешка. Когато Йеронимус превежда Библията от гръцки на латински, той допуска грешка в Псалм 116, ред 9 (съвременно издание), пишейки Placebo Domino (Ще се харесам на Господа), вместо Ambulabo coram Domino, (Ще вървя пред Господа).

И така от 13 век насам думата placebo дава името си на Молитвата за мъртвите, молитва от цикъла „Каноничните часове“ на католическата църква, в която се припява този стих. По-късно хората започнали да се подиграват на пеещите молитвата за това, че обявяват несъществуваща връзка с мъртъвците, само и само да се доберат до своя пай от погребалната храна или до пари, като ги наричали singers of placebo (певци на плацебо).

Думата е записана за пръв път на английски − в смисъл на вечерня в Молитвата за мъртвите − в Ancrene Wisse, анонимен монашески наръчник от 13 век.

През следващите векове думата развива основното си значение на някой, който се опитва да се хареса с всякакви възможни средства или сервилен ласкател.

Например Джефри Чосър в неговите „Кентърбърийски разкази“ използва думата плацебо  за име на брата на главния герой, който е подмазвач и подлизурко.

През 16 век плацебо реликви били давани на хора, които показвали признаци, че са обладани от дявола. Очевидно демоните не са достатъчно опитни, за да направят разликата между истинските и фалшивите реликви, тъй като повечето от пациентите реагирали добре на лъжливото лечение. Два века по-късно думата placebo навлиза в медицинския жаргон. И практиката на предписване на лекарства плацебо за задоволяване съзнанието на пациента, а не за получаването на някакъв директен терапевтичен ефект, става нещо обичайно.

Лекарите по онова време често предписвали прости и слаби лекове (хлебни хапчета, капки оцветена вода, прахове от дървесна пепел, лактоза) на техните хипохондрични и упорити пациенти.

Първата документирана употреба в английския език е в речника на Джордж Модърбай A new medical dictionary: or, general repository of physic, 1785, доказва колко честа е била тази практика: Плацебо – обичаен метод или лекарство.“

Същата година е и първата документирана клинична употреба на нарочно предписани плацебо лекарства.

През 1807г. Томас Джеферсън, описвайки онова, което нарича pious fraud (благочестива лъжа), споделя как един от най-успешните лекари използва повече лекарства плацебо, отколкото всички останали лекарства, взети заедно.

Първият, който документира плацебо ефекта (placebo effect) в по-ново време, е Грейвс в една студия в списание The Lancet през 1920 година, макар че терминът е използван в писмена форма почти две десетилетия по-рано в Sanitarian:Не е известно мравчената киселина да има някаква стойност като антидот при вирусни инфекции и може да се наблюдава просто ефекта на плацебо.

През 70-те години на 20 век, лекарствени контролни изследвания с участници, които са разделени на група, която получава лекарството и група, получаваща плацебо, се превръщат в силен инструмент за одобрение и продажби на нови лекарства.

Обяснението защо плацебото − вещество с неизвестни медицински свойства, може да има както физическо, така и психическо въздействие, се свързва основно със силата на вярата и очакванията, и отделянето на ендорфини, които въздействат като болкоуспокоителни в резултат на очакван положителен ефект.

Възможно е и резултатите да са негативни, тъй като някои от пациентите може да се оплакват от главоболие, гадене или виене на свят в отговор на плацебото, а това състояние е известно като nocebo effect (ноцебо ефект).