Независимо дали идват от плевелите, от дърветата или тревата, те са микроскопични, безшумно се носят във въздуха и имат единствената цел да съсипят всяка дейност на открито, която планирате – или поне така изглежда. От друга страна, това е най-сложният тип размножаване при растенията и отчасти трябва да им благодарим за огромното разнообразие от растения (особено от цъфтящи растения), на които се радваме в нашите домове и градини. Разбира се, говорим за полените и макар да знаем как изглеждат (в някои случаи), каква функция имат и как ни карат да се чувстваме, какво да кажем за думата и за това как сме започнали да я използваме?
За нещо, което се среща навсякъде, не е изненадващо, че думата е с неизвестен произход. И макар нашата дума pollen да идва от латинската pollen, която означава воденичен прах или фино брашно, тя вероятно е свързана със старогръцкия термин poltos, (овесена каша). Още повече, че вероятно съществува и връзка със санскритската дума за смлени семена, pálalam. Колкото до това какво представляват полените, за онези, които са пропуснали този урок по биология това е прахообразно вещество, съдържащо мъжки полови клетки, които, когато попаднат върху плодника на цвете или женска шишарка (при иглолистните дървета), участват в размножаването на растенията (както полово, така и безполово) още от края на Девонския период преди около 360 милиона години.
Като имитира латинския корен и има повече общо с думата polenta (която е производна), отколкото с размножаването на растенията, първата употреба на думата pollen в английския език е в творба от 14 век на Жан Фроасар – историческа хроника на Стогодишната война със заглавие Chronicles of England, France, and Spain, and the Adjoining Countries (Хроники на Англия, Франция, Испания и съседните страни), преведена от английския държавник и преводач Джон Баучър, който през 1523 г. пише: „Както птици (pollen), толкова и други храни.”
Трябва да минат още два века преди нашият термин да започне да се употребява във връзка с възпроизводството на растенията. Това става през 1723 г. в творба на Патрик Блеър, Pharmaco-botanologia, която се занимава с приложението и характеристиките на местните британски растения. В нея Блеър обяснява с подробности как: „Farina Foecundans, прашецът, се посипва от тези люспи, които след като набъбнат до максималния си размер, се пръсват и по този начин този фин прах, прашец или полен се разпръсква над плодника или Vasculum Seminale.”
Като се има предвид, че обикновено свързваме цветния прашец с пчелите, може би си заслужава да отбележим, че първата употреба на термина във връзка с пчели може да се открие в The Entomologist’s Text Book (Учебник на ентомолога) на Джон Обадая Уестууд, където уважаемият автор пише за „хляба на пчелите“ – пчелното млечице, приготвено от пчелите, за да нахранят ларвите си: „Поредица от клетки, в които те [отделните пчели и оси] складират храна или във вид на пчелно млечице, или други насекоми, достатъчни за изхранването на ларвата.“
И накрая, като се има предвид, че между 10% и 30% от световното население страда от сенна хрема или сезонни алергии, може би си струва да се отбележи, че първото използване на термина в смисъл на средство за измерване на потенциала за атмосферен дискомфорт е през 1873 г. в творбата на Чарлз Блакли Experimental Researches on the Causes and Nature of Catarrhus Æstivus (Експериментални изследвания за причините и природата на Catarrhus Æstivus (сенната хрема)): „След като беше изложено в продължение на двадесет и четири часа, всяко калъфче беше поставено под микроскоп, съдържанието му беше внимателно изследвано, а поленовите зърна – преброени.“ Изразът pollen fever в смисъл на сенна хрема се появява 14 години по-късно в медицинското списание The Lancet ( сенна хрема, сенна астма, хрема от цветен прашец).
