Докато се разхождате близо до по-малък воден басейн (например поток, езеро или езерце) късно през пролетта и в началото на лятото, е възможно да видите днешната дума. Като едни от най-честите визуални ориентири, подсказващи, че всъщност настъпва по-топло време, често можете да ги видите как се лутат насам-натам в плитките води. Не, не комарите – поповите лъжички. Макар че сме запознати с тях и всички знаем в какъв вид земноводни ще се превърнат, произходът на думата и по какъв начин е започнала да се използва може да се окаже мистерия.
Подобно на начина, по който звучи, когато я изговаряме, думата „попова лъжичка“ всъщност е сложна дума. Произлизаща от средноанглийската дума taddepol, тя е комбинация от думата tadde, която произлиза от староанглийската дума tadige или tadie, което означава „жаба“, и pol, което произлиза от среднодолнонемския или среднохоландския език и означава „глава“. За значението на комбинацията „глава на жаба“ не може да се каже, че е ефектно, но върши доста добра работа за описване на това, което наблюдавате. Интересен е фактът, че другото наименование на поповите лъжички на английски език pollywog/polliwog може би отива и още по-далеч като комбинация от pol и wiglen, което означава „мърдам“, което при комбиниране на думите по принцип означава „мърдащ с глава“, но, тъй като тази дума се появява поне половин век по-късно, ще я оставим за друг ден.
Както може да се очаква, първата известна употреба на термина е свързана с ларвения стадий на земноводните, по време на който те имат кълбовидно тяло, без (или с малки, развиващи се) крайници, хриле и дълга опашка за придвижване, преди да започне почти невероятната трансформация във възрастен индивид, при което опашката се реабсорбира, устата и вътрешните органи се преустройват, а белите дробове се развиват. За първи път думата се употребява в речник от 1884 г. с автори Томас Райт и Ричард Пол Вулкер, озаглавен Англосаксонска и староанглийска лексика, където те кратко отбелязват споменаването на думата от 15 век: „Brucus, попова лъжичка“, но първият път, в който терминът се използва в неговото пълно значение, може да бъде намерен в Латинската граматика от 1519 г. Vulgaria от Уилям Хорман, която предоставя превода: „Водата е пълна с попови лъжички.“
По-малко от век по-късно думата започва да се използва преносно, като първата й употреба има за цел да загатне за човешко дете чрез асоциацията с ларвата през 1594 г. посредством пиесата на Уилям Шекспир Тит Андроник, където в четвърто действие, втора сцена, Деметрий казва: „Ще нанижа тази попова лъжичка с върха на рапирата си: Дойке, дай, дай го това попово лъжиче, да го нанижа с меча си на шиш.“
След няколко века на използване и разбиране нашата дума се превръща в атрибутивно определение, както може да се види в творбата на Уилям Бенджамин Карпентър с твърде дългото заглавие Зоология: систематично описание на общата структура, навици, инстинкти и начини на използване на основните семейства на животинското царство от 1847 г., която посочва как: „Младото животно (асцидия) има дълга опашка, подобна на попова лъжичка.“
Накрая, като стигнем до споменатата по-ранна преносна употреба на термина със значение на дете, като комбинираме термина с наставките hood и -dom, които означават „характерно състояние на човек“, можем да забележим, че терминът е разширил употребата си до всичко, свързано с детството или непълнолетието: от посмъртно публикуваната творба Чарлс Кингсли, неговите писма и спомени за неговия живот можем да видим как през 1863 г. Кингсли пише за: „Малки просяци, високи педя, ободрени от водата и детството.“; освен това малко повече от 2 десетилетия по-късно Конуи Лойд Морган, пишейки в своята творба Животински скици от 1891 г., отбелязва: „Малките жабчета, които тъкмо се сбогуваха с детството си.“
