От време на време това се случва на всички: когато вадите дреха от пералнята или сушилнята, откривате, че сте забравили стотинки или банкноти в някой от джобовете. Ако разкажете на някого случката, неизменно ще чуете някоя ужасна шега за притежаването на „изпрани“ пари. Шегата може да бъде посрещната със смях, кикот или просто с крива физиономия, но като оставим настрана повърхностната игра на думи, самата дума, както и смисълът зад нея, определено заслужават по-внимателно вглеждане.
Терминът идва от старофренската дума lavandier, която от своя страна произлиза от латинския глагол lavare със значение „мия“, като нашата дума винаги е гравитирала около идеята за измиване или почистване.
Думата е употребена за пръв път в английския език около 1350 г. в разказ на Свети Брайс, в който той пише: „Жената, която се занимаваше с прането“, като в историята думата е използвана като съществително и означава просто „онази, която пере ленено платно“ и е включена в сборник, издаден през 1881 г. от Карл Хорстман, озаглавен Altenglische Legenden (Древни английски легенди).
Три века по-късно, освен че се отнася за човека, който пере, нашата дума започва да променя значението си и започва да се свързва и с действието изпиране и простиране на прането да съхне. Тази употреба във формата на глагол се появява за пръв път през 1664 г. в сатиричната поема Hudibras: The Second Part, написана от Самюъл Бътлър, в която той споменава как изпирането и колосването на дрехите украсяват човешкия лик.
В началото на 20 век макар нашата дума все още да е запазила „миещия“ си корен, започва да се отнася и за процеса на почистване и изпиране на плат, благодарение на каталога „Сиърс Роубък“ на компанията Sears, Roebuck and Co. Incorporated. В него през 1908 г. в една публикация пише следното за една дреха: „може да се изпере както се пере ленен плат“.
В средата на века определението започва напълно да се отдалечава от дрехите и да означава нещо непочтено, неетично и безскрупулно. Думата е използвана от Хари Уорфъл в по-късно издание (от 1961 г.) на биографията му на Ноа Уебстър, озаглавена Noah Webster, Schoolmaster to America (Ноа Уебстър, Учител на Америка), където той отбелязва как една цитирана в текста дума „успява доста добре да „изпере“ граматиката.
Това променено схващане за смисъла на думата launder води до употребата му при описанието на криминален акт на маскиране или прикриване на нелегално спечелени или придобити пари. И макар първата употреба в този смисъл да се е отнасяла за дребни простъпки като кражба на граматически форми от друг език или превъртане на километража на автомобил, една от първите употреби свързани с пари е събитие, достатъчно голямо, за да привлече огромно внимание и да затвърди употребата: аферата Уотъргейт. И по-конкретно на 19 април 1973 г. в статия на Guardian се описват: „Куфарчета, натъпкани с 200 000 долара от фонда на президентската кампания на Републиканската партия; пари, „изпрани“ в Мексико.” Няколко месеца по-късно, на 17 септември, показвайки, че употребата е затвърдена, списанието за индустрията, The Publishers’ Weekly, споменава друг случай на пренасяне на пари: „Един адвокат от Ню Йорк, който пренесъл 200 000 долара в калъфа на фотоапарата си, за да бъдат „изпрани“ в Швейцария.”
За пояснение – чрез разбиване на големи парични суми от незаконно придобити пари на по-малки суми и движението им чрез многобройни банкови сметки и финансови потоци, преди да се върнат при извършителите, идеята е „мръсният“, незаконно придобит доход да изглежда „чист“ и законен, така че да не се стори подозрителен на властите, т.е. да не бъдат задавани въпроси. Така че, шегата в началото на тази публикация наистина звучи неуместно.
