05.02.2015

Специалист по връзки с медиите или прессекретар / Press Officer – Дума на деня

Известно е, че до голяма степен животът ни зависи от начина ни на възприятие: дали денят ни е хубав, или лош зависи от това как възприемаме събитията, които ни се случват и как се отнасяме към тях. До голяма степен организациите са като хората, а човекът, който има ангажимент да долавя и насочва възприятието в английския език се нарича „press officer“. В българския език може би най-точният аналог е специалистът по връзки с медиите, който най-често е от отдела „Връзки с обществеността“. Някои политически партии и движения, както и Президентството имат прессекретари, но в бизнеса най-често ролята на прессекретар играе специалистът по пиар. В днешната дума на деня ще проследим историята на възникване на английския израз Press Officer. Той създава впечатление, че е сравнително ново изобретение, произлязло от бума на масовите комуникации, но всъщност празнува столетие от появата си в английския език.

Най-общо казано функциите на специалиста по връзки с медиите (press officer) са да контролира каква информация се изпраща извън организацията. И все пак през годините този относително стеснен термин и описание на задълженията се е разраснал и усложнил. И ако около 1915 г. изразът буквално е означавал някой, който отговаря за разпространяването на информация до определени инвеститори и вестници, то през 2015 г. това вече е човек, който е подготвен да се справя с всички аспекти на пиара – от привличането на инвеститори и извършването на корпоративни проучвания и справки до справяне с проблеми с имиджа на организацията, като ангажиментите му вече не се ограничават само до изпращане на информация до електронните и печатни медии – той трябва и да бъде сигурен, че информацията представя компанията в най-благоприятната светлина. И понеже все повече организации играят активна роля в оформянето на собствения си имидж, добрият пиар чрез специалиста по връзки с медиите може наистина да играе решаваща роля.

Когато говорим за решаваща роля, трябва да припомним, че изразът е бил употребен за пръв път в буквалното си основно значение във връзка с военен специалист по пресата в книгата на Фредерик Палмър My Year of the Great War (Годината ми от Великата война) (1915), където той пише: „Никой дълбоко в душата си не завижда на офицера по пресата, който държи синята химикалка над главите ни“ – това е намек за цензурата и класифицираната информация. След войната терминът започва да се използва за все повече невоенни институции, както и в романа на Джон Бъкан Mr. Standfast (Г-н Стандфаст), където героят му Ричард Ханей отбелязва, че търси специалисти по връзки с медиите, които „биха могли да знаят това-онова“. Като вземем под внимание увеличаващата се необходимост от специалисти по връзки с медиите, както и многобройните методи за комуникация, които се използват напоследък – като почнем от по-традиционните и добавим различните електронни методи – електронна поща, Facebook, Pinterest и Instagram – явно това са само първите 100 години от живота на този израз.