Раждането на второто дете на Херцога и Херцогинята на Кеймбридж ни дава чудесен радостен повод да прегледаме някои думи, които често са свързвани с кралското семейство.
Новото кралско бебе ще носи името Шарлот Елизабет Даяна (второто и третото име са имената на прабабата, настоящата кралица, и на бабата от бащина страна – принцеса Даяна).
Още в мига на раждането си Шарлот Елизабет Даяна беше провъзгласена за Принцеса на Кеймбридж. Като наблюдаваме как принцесата, макар и само на няколко дни, е вече четвърта по ред при наследяването на британския трон, може би е най-добре да проследим една от най-често употребяваните думи в английския език, когато става въпрос за кралското семейство и наследяването на трона – heir/heiress (престолонаследник и престолонаследница).
Както е и при повечето думи от кралската терминология, думите heir (за наследниците от мъжки пол) и heiress (за тези от женски пол) имат латински корени. Първоначално във варианта heres (heredem) думата навлиза в английския език през 13 век в англо-френската вариация heir – от старофренската дума oir. Независимо от цялата помпозност и церемониалност, която съдържа в себе си, думата heir просто означава, че определено лице ще наследи по закон собственост и титла или ранг на друго лице след смъртта му. Въпреки че в случая, за който говорим, титлата може да е крал на Обединеното Кралство, в повечето случаи терминът се употребява всеки път, когато собствеността на един човек е обещана да принадлежи на друг след смъртта на първия.
Думата се появява за пръв път около 1275 г. в историографията на Лейамон Brut (Брут), известна още като „Британски хроники“, в която на поетичен средновековен английски се разказва историята на Британия: „Кралят на Сицилия е мъртъв и още не е обявен наследникът му.“ Любопитно е, че около век по-късно думата heir достига до благородническото съсловие, както става ясно около 1380 г. от разказите за сарацинския рицар Сър Ферумбрас: „Той е мой наследник след смъртта ми, за да запази наследството ми.“ С времето концепцията зад думата придобива по-широко значение и приложение, например в религиозен контекст в Book of Common Prayer (Книга за обикновената молитва) (1549 г.), където пише: „Нека бъде дете на Бога и наследник на вечния живот според закона за духовно възраждане в Светото Кръщение“, до употреба в областта на театъра и философията, като най-добрите примери могат да се намерят в „Хамлет“ на Шекспир (1604 г.), където в трето действие Хамлет възкликва, че душевната болка е толкова силна, че плътта я наследява във формата на физическо страдание и главоболие.
За малката британска принцеса може и да е нещо като шок да расте като кралска особа, а и да не забравяме, че тя е първата принцеса, родена в кралското семейство от 25 години насам. Да се надяваме, че малката наследница само от време на време ще причинява главоболие на родителите си, защото палавостта не е порок дори за децата с кралска кръв.
