18.09.2012

Търговия и преводи в Русия

Търговия и преводи в Русия
Търговия и преводи в Русия

Влизането на Русия в Световната търговска организация се проточи доста дълго. Но на 22 август чакането свърши. След най-дългите преговори за присъединяване в историята си, Русия най-сетне стана член на Световната търговска организация. Политическите и икономически последици от присъединяването на Русия в СТО едва ли биха могли да бъдат надценени. Повече от десетилетие седмата икономическа сила в света беше единствената членка на групата Г8 извън СТО и руските икономисти се надяват на икономически бум в близко бъдеще, предизвикан от новите възможности, които се разкриват с членството на държавата в СТО. Всъщност някои оптимистични гласове сред руския политически елит вече прогнозират икономическо чудо за Русия, сравнимо с безпрецедентния скок на китайската икономика, последвал след присъединяването на страната към СТО. Обективните наблюдатели на руската икономика обаче не са толкова оптимистично настроени относно незабавния ефект.

Първо, настоящият икономически климат е много различен от ситуацията през 2001 година. На Русия й липсва силната производствена база, както и структурата на ниска работна заплата, предизвикали бързите темпове на растеж в Китай и в резултат на това – свръхизнос. Повечето експерти са съгласни, че в много по-голяма степен базираната на стоки руска икономика ще се помъчи да извърши едно подобно икономическо чудо. Паскал Лами, Генерален директор на СТО, описва присъединяването на Русия по-скоро като „довършване на висящите задачи“, отколкото като „голям взрив, сигнализиращ за преломен момент в историята на глобализацията“.(1)

Второ, Русия все още е смятана от много аутсайдери за трудно място за правене на бизнес. Но с присъединяването си към СТО Русия поема ангажимент да съгласува търговските си закони и практики с правилата на СТО и с други мерки, либерализиращи пазарите. В процеса Русия би могла да направи решителна крачка към либерализация на търговията, като създаде по-атрактивен пазар за чужди инвестиции.

Докато икономическите ефекти от членството в СТО могат да бъдат не толкова незабавни и драстични, колкото се надяват някои руски политици, въвеждането на нови закони и повишеният интерес на чуждестранните инвеститори без съмнение ще допринесат за много други отрасли, особено в сектора на услугите. Една от тези допълнително облагодетелствани от отварянето на Русия към Запада сфери е секторът на езиковите услуги. Преди 20 години в преводаческата индустрия на Русия преобладаваха преводите от политическо и техническо естество, тъй като падането на СССР създаде множество нови политически и юридически ситуации, обхващащи десетки култури и техните езици. През последното десетилетие преводите за петролно-газовия и енергийния сектор, наред с преводите на химическа тематика, са много търсени, тъй като богатата на енергийни ресурси Русия започна да разширява доставките си за гладните за енергия страни от Западна Европа, и огромните проекти за газопроводи пресякоха половин Европа. Тези мащабни проекти се нуждаят от многоезиково планиране, изграждане и финансиране.

Днес, в резултат на присъединяването на Русия към СТО, може да се очаква значителен ръст в обема на преводите, по-специално преводите за корпоративни клиенти с руски език на документи, свързани със сливания и придобивания, инвестиции, съвместни предприятия, активи, търгове и маркетингови проучвания. Въпросът е дали бизнесът с преводи на руски език е подготвен да се справи с предстоящите предизвикателства в тази област. Разбира се, Русия има редица реномирани и утвърдени местни доставчици на преводачески услуги. Въпреки това техният брой е доста нисък, като се има предвид размерът на съществуващия пазар и потенциалът му за растеж. Освен това руската преводаческа индустрия се смята за недостатъчно разработена и неотговаряща на строгите стандарти за качество на международните конкуренти. В резултат на това индустрията може по-скоро да пострада, отколкото да извлече полза от ефектите на глобализацията, поради факта, че корпорациите са по-склонни да възложат руски преводи и проекти за локализация на международни многоезикови доставчици, отколкото да установят пряка връзка с руска фирма за преводи или руски преводачи на свободна практика.

Ако руската преводаческа индустрия иска да се възползва от новите възможности, които ще произтекат от членството на страната в СТО, тя трябва да улесни инвестициите, да наеме обучени специалисти, да ускори модернизирането на софтуера и оборудването за локализация и, най-важното, да определи измерими стандарти за качество, които могат да се съревновават с международните конкуренти.