Когато става въпрос за благотворителност, обикновено си мислим за пари или основни стоки като дрехи или храна, тъй като това са най-очевидните човешки нужди; и все пак има още една стока, която можем да дарим, а тя е доста оскъдна ‒ нашето време. Въпреки че доброволчеството по всяко време е даряване на любов и грижи, има и специфични умения и професии, чиято стойност далеч надхвърля подареното време. Поотделно тези умения могат да бъдат от всякакъв вид ‒ от предлагането на безплатни правни консултации и медицински грижи до обучение и наставничество, и дори предоставяне на финансови съвети и разработване на софтуер и приложения с отворен код, но когато са в съчетание, всички те се смятат за част от днешната дума.
Произлизайки от латинския израз pro bono publico, който означава буквално „за доброто на обществото“, съкратеният вариант, pro bono, означава да превърнем света в по-добро място, като дарим време и опит, без да очакваме финансова компенсация. Иначе казано, не всеки може да си позволи специализираните услуги на адвокат, лекар или счетоводител, но работата про боно помага да се гарантира, че хората, които се нуждаят от тези услуги, имат достъп до тях; освен това, в много случаи работата про боно има за цел да им помогне с инструменти и знания, които не са им лесно достъпни. Ако се вгледаме в самия латински израз, наистина няма конкретно значение на фразата; и все пак, тъй като за пръв път започва да се използва в римската съдебна система, която силно е повлияла на всички западни правни системи, изразът най-често се използва в правната област.
Първата известна употреба на целия израз, преди съкращението му, може да бъде открит в политическия памфлет на Хенри Паркър от 1640 г. The Case of Shipmony (Ship Money) (става въпрос за налог в средновековна Англия върху жителите на крайбрежните градове, които е трябвало по време на война да предоставят безплатно корабите си или вместо това да плащат данък в парично изражение), където той пише: „Според закона, когато цялата държава е получател на помощта, това дарение трябва да има силата на закон, защото е за pro bono publico.“
Първата употреба на съкратената форма е документирана повече от век по-късно, когато един лондонски търговец пише на партньорите си в предреволюционна Америка: публикувана през 1979 г. книгата на Джошуа Джонсън Letterbook съдържа писмо от 25 февруари 1774 г., в което той пише следното: „Може би си спомняте, че смятахме компанията Earle & Co. за pro bono и от най-голямо значение; само ще ви кажем, че досега не сме получили и петаче от парите им.“
Както споменахме по-горе, терминът най-често се употребява в правната сфера; но, поне от средата на 18 век нататък, той придобива по-общо и приложимо към ситуацията значение, като например в случая, когато английският актьор, режисьор и театрален мениджър Дейвид Гарик пише в писмо през 1769 г.: „Дали вашият приятел г-н Фармър е заспал? Такива хора трябва да бъдат разбуждани pro bono publico.“
Така че, в зависимост от употребата си и темата на разговора, изразът pro bono може наистина да означава много неща: може да изразява връх на егалитаризма или просто невъзможност да разговаряте с някого, докато не е изпил сутрешното си кафе.
