„Няма по-голяма движеща сила от последната минута.“ През 1992 г. нарекоха отлагането „болест на новото време“ и научните изследвания доказаха, че колкото по-напреднало индустриално и технологично става обществото, толкова повече усилия полага да се пребори с отлагането като спорно понятие.
Наистина противоречиво явление в съвременния живот – в тези трескаво оживени времена, когато светът сякаш никога не спи и напредъкът е невъзможен, ако не умееш да вършиш по няколко неща едновременно, изглежда навикът да се отлага всъщност се разпространява все повече.
Обвиняват ерата на интернет, че води до задълбочаване на опасностите от отлагането и я посочват като основната причина за пилеене на време, но също и за негов лек – с изобилие от съвети и трикове за самопомощ и борба с отлагането.
В древноегипетския език има два глагола, които съответстват на отлагам. Единият се отнася за ползотворното отбягване на неприятни усилия, а другият – за вредния навик да се лентяйства, когато трябва да се свършат важни задачи.
В английския думата procrastination идва от френски, в който пък е заимствана от латинската дума procrastinare, съчетаваща често срещаното наречие „pro“, с което се означава движение напред, и „crastinus“. Перспективата за „още един ден“ е ключът към произхода и значението на думата като придвижващ нещо напред от един ден до следващия, принадлежащ на утрешния ден. И както знаем, утре е онова магично място, където се крият 99% от потенциала ни.
Когато думата procrastination навлиза в английския, тя има смисъла на типичното бездействие в критични моменти. Първият официален писмен документ, в който е употребена, е The Union of the Two Noble and Illustre Families of Lancastre and Yorke (Свързването на благородните и славни семейства на Ланкастър и Йорк) на Едуард Хол: „Чрез отлагане на задълженията и удължаване на времето.“
Очевидно в онези времена някои са смятали отлагането за положителен навик, както пише Джон Банистър през 1578 г. в The history of man (Историята на човека): „Така необходимото и здравословно отлагане“, а по-късно и Уилям Литгоу през 1632 г. в своите пътеписи: „Ползата от отлагането на Живота ми.“
Отлагането придобива също и религиозно значение, означавайки акта на забавяне на покаянието и редовното изповядване на греховете, който може да доведе до обричане на вечни мъки. Но скоро след това християнската догма е заменена от преследването на търговски цели и на навика да се отлага се гледа най-вече като застрашаващ финансовото благосъстояние. Ричард Нолс пише в The generall historie of the Turkes (Обща история на турците) от 1603 г.: „И най-богатият занаят не може да понесе отлагане или забавяне.“
През 1742 г., във времето на новата ера на капитализма, Едуард Янг пише, че „Отлагането е Крадецът на време, то краде година след година, докато всички отлетят.“
Няколко години по-късно Филип Станхоуп, граф на Честърфийлд, изрича следната смела крилата мисъл: „Никакво безделие, никаква леност, никакво отлагане; никога не отлагай за утре това, което можеш да свършиш днес.“
На Бен Франклин се приписва подобна мисъл, която е изменена шеговито от Марк Твен в прочутия цитат, вдъхновяващ девиз за всички, които обичат да отлагат: „Никога не отлагай за утре това, което можеш да свършиш вдругиден.“
Съществува отделно понятие, което дефинира отлагането за по-продължително време от един ден. Когато отлагаме важни задачи за по-дълго време, тогава не употребяваме думата procrastinatе (отлагам за утре), а думата perendinate (отлагам за вдругиден).
