08.04.2019

Пролет / Spring

Пролет / Spring – Дума на деня - EVS Translations
Пролет / Spring – Дума на деня – EVS Translations

В края на март и началото на април (в Северното полукълбо), когато пъпките на дърветата започват да набъбват, цветята започват да пробиват почвата и тревата отново става зелена, дори най-ревностните почитатели на зимата са готови да се откъснат от очарованието на снега и леда и да се радват на по-топлото време. Някога този сезон е бил смятан за началото на годината, а сега – за начало на вегетационния период. Значението на пролетта не може да се подценява – дори, ако това просто е сезон, в който си даваме почивка между сковаващия студ на зимата и знойната жега на лятото. Пролетта има голямо значение за всички ни, тя е време за развитие на растенията, за обновяване или просто за пролетно почистване. Но става ли въпрос за смисъла и произхода на думата, някои от нас се чувстват малко объркани.

Смята се, че мегалитният паметник Стоунхендж, който е на около 5000 години, е служил за предсказване на пролетното равноденствие, така че англичаните отдавна имат понятие какво представлява пролетта; самата дума обаче е навлязла в английския език около 1325 година. Тя е заменила староанглийската Lencten, произлизаща от думата Lent (деня между Пепеляна сряда и Великден), а идеята за сезона пролет произтича от идеята за „скачане, растене и избликване“, открита в староанглийската дума springan, която от своя страна произлиза от протогерманската sprengan. По същество, глаголната форма на староанглийския термин, дава началото на съществителното, което се появява в средноанглийския поради схващането, че пролетта е период на обновяване, растеж и „избликване“ след зимата.

Първата поява на думата Spring е в поемата Cursor Mundi (Бързоходецът по света), написана на средноанглийски, където, сред нейните около 30 000 стиха, в метафоричен смисъл се споменава следното: „Третият цвят.. Като червена роза през пролетта, чиито цвят като че ли обгаря.”

Като се оттласнем от идеята, че пролетта е настъпила заради активността на флората и фауната, можем да видим от творбата/превода Historia rerum in partibus transmarinis gestarum (История на делата, извършени отвъд морето) от 1481 г. на Уилям от Тир на творба на Уилям Какстън, че пролетта печели признание сама по себе си като най-важния сезон на годината: „Самият аз, ако това е богоугодно, ще приветствам без никакво отлагане идването на пролетта.”

Половин век по-късно, през 1537 г., ставаме свидетели на обичайното поставяне на сезона между зимата и лятото на всяка конкретна година, както е записано за пръв път в писмата на сър Томас Уайт, публикувани през 1977 г. във филоложкото списание English Studies: „Кралят не трябва да се поддава на предразсъдъка, че пролетта може да се отложи.”

Твърдо установена и добре разбрана, думата започва да се използва в по-общ фигуративен смисъл, особено когато се отнася за хора – в смисъл на безгранична сила и енергия, чистота, невинност и младост. Първият пример за подобна употреба може да се открие в творбата на Томас Уилсън The Art of Rhetoric (Изкуството на риториката) (1553), където той, споменавайки Хенри Брандън, херцог на Съфолк и по-малкия му брат, лорд Чарлз Брандън, ги описва като: „Хора в апогея на силите си, в пролетта на живота си.”

И макар мнозина от нас вече да не са (или поне не се чувстват) в пролетта на живота си, това не означава, че не трябва да се поспрем, за да оценим красотата и чудото на възраждащата се природа и да помиришем уханията на пословичните цветя – поне тогава, когато не вали и преди да стане прекалено горещо.