13.12.2017

Работа в екип / Teamwork

Работа в екип / Teamwork – Дума на деня – EVS Translations
Работа в екип / Teamwork – Дума на деня – EVS Translations

Според резултатите от последната седмица от първия по рода си училищен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие повечето образователни системи не научават учениците как да решават проблеми в екип, а стандартните системи за изпитване в повечето училища произвеждат специалисти, на които им липсват умения за сътрудничество на работното място. С едно забележително изключение – образователната система на Източна Азия, като Сингапур, Япония, Хонконг и Корея оглавяват класацията за работа в екип за решаване на проблеми.

Но какво всъщност е работата в екип?

Днес терминът teamwork (работа в екип) най-често се възприема като запазена територия за спорта, образованието и бизнеса, но в етимологичен и исторически план корените му достигат до сътрудничеството между хора и животни в работата в семейни ферми. Произлизаща от протогермански глагол, който описва акта на „теглене, издърпване, изнасяне и произвеждане на резултат“, концепцията навлиза в английския език около 10 век със съществителното team (екип), което е дефинирано за първи път през 11 век в наследниците на най-ранния училищен текст в английския език, The Antwerp–London Glossaries (Кратки антверпенско-лондонски речници), като „група волове, впрегнати заедно, за да теглят плуг“.

Първата официална употреба на сложното английско съществително teamwork или работа в екип е записана осем века по-късно в творбата на Уилям Брук True Causes Present Distress for Provisions (Истинските причини на настоящата оскъдица на хранителните запаси), където той предлага вместо коне английските фермери да използват волове, бикове и мулета, за да „орат, дърпат и (да извършват) всякаква екипна работа“.

Представено от Адам Смит в неговата The Wealth of Nations (Богатството на народите) и след това повлияно от идеите на Кант и Маркс, разделението на труда става предпочитан метод, използван от производителите, за да намалят разходите през 19 век, а екипната работа – за организация на производството, при която всеки индивид е по-скоро отговорен за определена част или компонент, отколкото за целия продукт. Ето какво пише Масачузецкото бюро за статистика на труда през 1877 г.: „Под екипна работа се има предвид разновидност на труда, която до известна степен се използва в производството на ботуши и обувки,…и илюстрира комбинирането на хора, чийто общ труд – всеки извършва определена част – е необходим за производството на единична бройка.“

Съвсем естествено този модел на производство подпомага растежа на масовото производство и рутинната работа. Той е подкрепян от Класическата теория на управлението, с практици като Хенри Форд и Тейлър, според която служителите са фактор за производството, и която по-късно е заменена от практики за управление на човешките взаимоотношения, чиито пионер е Елтън Мейо и които подчертават важността на работата в кооператив и кохерентни групи, поставяйки по този начин основата за по-нататъшни подходи към тиймбилдинга – концепцията, записана за първи път във връзка с бизнес управлението през 1907 г.

Един век по-късно работата в екип се превръща в стандартна управленска практика, която цели да максимизира мотивацията на служителите, а по този начин и продуктивността на организацията. А с тенденцията повечето бизнеси да стават глобални и прогнозите съвместният пазар да достигне 35 млрд. USD през следващата година, корпоративните инвестиции в тиймбилдинг и технологии за съвместна работа са от изключително значение.

И все пак всяка екипна работа е изправена пред множество предизвикателства, тъй като са замесени „индивидуалности“, било то на хора или волове.