Независимо дали я обичаме, мразим или я възприемаме като необходимо зло, работата е нещо, на което посвещаваме около една трета от живота си, но тя е много повече от просто продължителен период от време. Днешната дума е думата work (работа), а когато става въпрос за използване на думата в английския език, предстои много работа заради думата „работа“.
В английския език думата work (работа) е в два варианта: глагола work, който означава самото действие при извършване на определена дейност и съществителното work или резултата от труда. Както може да допусне човек при такива широко използвани думи, те са толкова стари, колкото е самият английски език и макар че са донякъде свързани по смисъл, имат малко по-различен произход. Съществителното work идва от староанглийската дума weorc, worc и означава по същество нещо, което е направено или се получава в резултат на труда. Глаголът work произлиза от съчетанието на староанглийските термини wyrcan, със значение „правя, върша, произвеждам“ и мерсианската дума wircan, със значение „работя или привеждам в действие“, като и двете произхождат от протогерманската дума werkan.
В най-простата си форма като съществително, работата е действие или дейност, включваща физически или умствени усилия, предприети за постигане на определен резултат. Написан на мерсиански староанглийски около 950 г., Веспасианският псалтир съдържа следното изречение: „Exiet homo ad opus suum : utgaeð mon to werce his.”, („Човек излиза от къщи, за да отиде на работа“).
Ако погледнем на работата като на акт или дело, което е било извършено, този смисъл на думата може да бъде проследен обратно до Catholic Homilies (Католически проповеди) от абат Елфрик от Ейншам, който пише около 1000 г.: „Þæt weorc wæs begunnen ongean godes willan.” (Тази работа е започнала срещу Божията воля).
Представяйки работата като сбор от бъдещи дейности, които трябва да бъдат извършени, в West Saxon Gospels (Западно саксонски евангелия), написани около 990 г., в Глава 13:34 се твърди: “Se man ælþeodilice ferde forlet his hus & sealde his þeowum þæne anwald gehwylces weorces [L. potestatem cuiusque operis].” (Това е като човек, който се отправя на път. Той напуснал къщата си и възложил на робите си да се заемат със задачите му, като възложил на всеки част от работата, а на вратаря заповядал да бъде нащрек.)
Накрая, като съществително, работата може да бъде резултат от самото усилие. В превод на труда Consolation of Philosophy на римския философ Боеций (написан първоначално в началото на 6-ти век), а самият превод е направен по време или малко след управлението на Алфред Велики (около 880 до 950): „Алфред“ пише, “Ic wa[t] ðætte God rihtere is his agenes weorces.” (Бог управлява собствените си дела).
Когато става въпрос за работа, чрез която да се създаде нещо, пример за това може да се намери в староанглийската епична поема „Беулф”, където се описва шлем: “украсен със злато, тъй-като в дните на изковаване на оръжието ковачът е работил чудесно.”
Ако се отдалечим от света на староанглийския език, въпреки че работата продължава да си е работа – освен може би в случая с примера от поемата „Беулф“- онова, което правим и начинът, по който го правим, са се променили. В съвременния свят ние сме по-загрижени за намирането на правилния баланс между професионалния и личния живот. През последните няколко десетилетия сме свидетели как идеята, че всеки отива в тухлена сграда и работи от 9 до 5, започна да изглежда остаряла. Все повече от нас работят на свободна практика и/или участват в нарастващата икономика от равнопоставени партньори, които са едновременно „снабдители“ и „потребители“ на ресурси и в нашата работа търсим нещо смислено, което да остави следа в света. На фона на „Аферата Хеймаркет“ през 1886 г., която започва, когато работниците в Чикаго поставят искания за превърналия се в стандарт днес 8-часов работен ден и стават движещата сила зад отбелязвания днес Ден на работниците / Първи май и Ден на труда в редица страни, лесно е да видим докъде сме стигнали днес в начина, по който тази дума се е вписала в живота ни.
