Европа е във футболна треска, защото утре стартира 15-тото издание на Европейското първенство по футбол. И докато медиите са пълни с футболни новини и са готови да отразяват всички подробности, свързани с футболните отбори и играчите, реферите изглеждат някак встрани от светлините на прожекторите.
Разбира се, не всеки футболен съдия може да постигне славата и медийното присъствие на италианеца Пиерлуиджи Колина, който се смята за най-добрия рефер на своето поколение, или на британеца Греъм Пол, известен с прякора „The British Thing from Tring“ (британеца от градчето Тринг), автор на един от най-големите съдийски гафове.
Този път на Евро 2016 ще бъдат играни 51 мача, които ще бъдат обслужвани от 112 съдии, разделени в 18 съдийски екипа – като всеки екип ще се състои от един главен съдия, двама асистент-съдии, двама допълнителни асистент-съдии и трети резервен асистент-съдия. В допълнение към екипите, двама рефери и двама асистент-рефери ще служат като четвърта резерва.
След като изредихме всичко това, какво всъщност означава думата рефер? Някои може да се изненадат, но думата referee, естествено, произлиза от глагола „to refer“ (който от своя страна е заемка от френски език и отчасти от латински) и реферът, казано простичко, е някой, на който се позоваваме в спорта и когато говорим за състезание – някой, на чиято преценка се позоваваме, когато прилагаме правилата на играта.
Думата referee е формирана в английския език и се появява за пръв път в писмена форма през 1549 г. Тя се отнася за човек, към когото се обръщат за мнение и решение по време на спор, арбитър – като например през 1660 г. в The diary of Bulstrode Whitelocke (Дневникът на Булстрод Уайтлок): „Той беше рефер по отношение на различията в позициите между д-р Коладон и д-р де Во, но не успя да им помогне да постигнат съгласие“.
През 17 век думата навлиза в правната лексика и се отнася за човек, на когото е възложено решението на спор (индивидуално или в група с още хора) между две страни, които трябва да постигнат взаимно съгласие – арбитър. Или както пише английският търговец и губернатор на Източноиндийската компания, Джошуа Чайлд в своя труд A new discourse of trade (Нова беседа за търговията): „Когато сами избираме съдиите, те вече не могат да взимат твърде произволни решения, нито пък трябва да бъде давана прекалено много власт на реферите, когато двете страни желаят изглаждане на различията си“.
Думата получава официален правен статут, така да се каже, между 1873 и 1972 г., когато е използвана като термин за „длъжност“ на съдебните служители на британския Върховен съд, към която могат да бъдат отнесени сложни или технически въпроси.
От началото на 19 век реферите намират място в спорта и по-конкретно в английската Футболна асоциация. Първоначално капитаните на отборите е трябвало да решават всякакви спорни въпроси, като са се консултирали един друг. По-късно всеки отбор е имал правото да доведе собствен посредник (арбитър) и накрая е добавено трето неутрално лице, рефер, към когото играчите да се обръщат, ако посредникът не може да реши спора.
Първото писмено сведение за мястото и ролята на спортните рефери е свързано с бокса. То е от книгата Boxiana на Пиърс Егън, където през 1828 г. той пише: „Никой друг освен реферите и съдията не може да стои близо до въжетата“.
През 1891 г. арбитрите във Футболната асоциация стават странични съдии (днес асистент-съдии), а главният съдия се превръща в основна фигура, която взима централни решения на футболното игрище.
