Ричард Кару – първият човек, който предсказа, че английският език ще се превърне в световен
Вероятно тъкмо Ричард Кару е първият човек, осъзнал потенциала на английския език като световен език. Той е говорел корнуелски и английски, учил е гръцки, италиански, френски и немски и освен че е писал за графство Корнуол и го е управлявал, той е писал поезия, превеждал е текстове и е размишлявал дълго и задълбочено върху възможностите и бъдещето на английския език. Вероятно причината за този интерес към езика е фактът, че докато е бил посланик в Полша и Швеция, му се е налагало да използва латински. Той твърди, че латинският е неподходящ в международното общуване, в бизнеса и дипломацията, защото речникът, използван в римско време, не подхожда на съвременния живот. Думите, от които се нуждаел, просто не съществували.
И така Кару започва да осъзнава, че тъкмо английският трябва да се превърне в световен език. В едно църковно писмо, възхваляващо преимуществата на английския език, той съвсем аргументирано защитава тезата, че международният език на бъдещето трябва да притежава „значимост, леснина, богат синонимен речник и сладост на речта“, а английският е точно такъв. Той дава примери защо английският език е „подходящ, ако не и за предпочитане“ пред всеки друг език. Кару е и първият, който обявява Шекспир за гениален майстор на английския език. Това е твърде дръзко предположение – в началото на 17 век английският е все още съвсем незначителен местен език, говорен едва от 5 млн. души. Но Кару е свидетел на промените още по онова време. Като човек, управляващ Корнуол, в шедьовъра си върху графството, озаглавен „Изследване върху Корнуол“, публикуван през 1602 г. , той пише, че английският език вече започва да се налага над всички останали езици на Острова и в родната му страна в крайна сметка корнуолският вече е изхвърлен от употреба.
Сред думите, които са принос на Кару в английския език са: свързан с дома (homeward-bound), капризен (capricious), философствам (philosophise), хладнокръвен (cold blooded), завиден (enviable), теоретик (theorist), както и израза, за който ще ви разкажем утре – дю дилиджънс анализ (due diligence).
