01.03.2012

Опасни дела: рискованият бизнес на преводачите през Възраждането

Това е моето завещание и моят превод и никой не може да ми ги отнеме.
Мартин Лутер, „Sendbrief vom Dolmetschen und Fuerbitte der Heiligen“

 

Със сигурност днешните преводачи са подложени на голям натиск от клиентите си. Авторите на художествена литература искат да бъдат сигурни, че техният отличителен стил на писане е съхранен дори на език, различен от техния собствен, докато корпоративните клиенти се страхуват от правните последствия от една погрешно формулирана концепция и неточни договори. Но тези поводи за напрежение, ежедневно тормозещи ума на професионалния преводач, бледнеят пред опасностите, пред които са се изправяли техните исторически предшественици.

В края на септември 1536 г. британският учен и преводач Уилям Тиндейл е отведен до място за публични екзекуции близо до Вилворде, днешна Белгия. Англичанинът бил обвинен в еретизъм и измяна и трябвало да бъде удушен, а впоследствие тялото му да бъде изгорено на кладата. Тиндейл бил известен по това време учен, но нито славата му, нито приятелството му с Томас Кромуел могло да го спаси от публично изгаряне. Тиндейл, истинско дете на реформацията и променящия се интелектуален и религиозен климат в Европа, бил първият, превел значителни части от Стария и Новия завет на английски, като по този начин поставил основите на авторитетния превод на крал Джеймс от 1611 г. Освен че опитите му да преведе Светото писание от гръцки и латински на народен английски език го катапултирали на върха на реформираното научно общество, по-специално в Германия и Франция, също така го изправили пред погледите на Контрареформацията. Когато Тиндейл сложил още сол в раната, като публично се обявил против развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска, съдбата му била предначертана и той платил цената както за политическото, така и за религиозното си неподчинение.

За разлика от британския си съвременник, Етиен Доле бил едновременно обществен интелектуалец и продуктивен преводач. Освен това той си създал име на един от водещите френски печатари, който, наред със стандартния репертоар от клерикални и философски творби, публикувал и томовете на френския романист Франсоа Рабле. В преводите си Доле се съсредоточил главно върху произведенията на Платон и именно тази негова страст към идеите на гръцките философи по-късно му струвала живота. След като бил арестуван няколко пъти по подозрения в атеизъм и дори убийство, през лятото на 1546 г. Доле отново бил обвинен в атеизъм и еретизъм. Този път обаче в теологическият факултет на Сорбоната оценили провинението му като особено тежко и представили безспорни улики за това. Като доказателство за еретичните му убеждения съдът цитирал скорошния му превод на един от Диалозите на Платон, в които, както обяснява Джеймс Мъндей, Доле е добавил „малката фраза rien du tout („абсолютно нищо“) в пасаж относно това, какво има след смъртта“ (Мъндей 24). След кратко обсъждане личните думи на преводача били сметнати за достатъчно доказателство за атеисткия му рецидив и на 3 август 1546 г. Доле бил публично изгорен, след като бил удушен и тялото му било вързано за дървен стълб на площад „Мобер“.

И Уилям Тиндейл, и Етиен Доле били изгорени на кладата заради преводите им на материали с религиозно чувствителна тематика. Във време на нарастващо напрежение между защитниците на съществуващия порядък и нововъзникващите сили на религиозната и културна промяна официалните църковни настоятели почувствали, че преводите им се отклоняват доста от „верния“, официално признат прочит на Библията и значението й. Затова не е учудващо, че може би най-известният преводач през този период, Мартин Лутер, е имал какво да каже относно значението на преводите за разпространението на идеите на Реформацията.

Разбира се, Мартин Лутер е известен най-вече с преводите си на Новия (1522 г.) и Стария завет (1534 г.). Но освен това той е написал и обяснение на превода си, който очертава методологията му при отговора на критиката срещу използването му на народен немски език. Със своето „Sendbrief vom Dolmetschen und Fürbitte der Heiligen“ (1530 г.) Лутер отговаря на критиката срещу него, че е променил пасажи от Библията, „превел ги е грешно“ и по този начин изопачил божественото послание на свещения текст. В един забележителен пасаж той отвръща на обвиненията чрез подчертаване на индивидуалния аспект на всяка вяра и изтъква, че преводът му не само разпространява евангелските истини, но и учи населението и аристокрацията на правилен немски език. Според самия Лутер, преводът му на Библията е не само религиозно, но също и социално постижение. Той пише:

Но междувременно почувствах, и ако да знаех по-рано, че вие въобще не знаете и не ви е ясно как се превежда правилно и как се говори на немски, бих спестил на себе си и на вас толкова много усилия. Обаче при това се забелязва, че от моя превод хората може да се научат да четат и пишат на немски език, и ми крадат изразите, които преди са сe знаели от малцина; ала не ми благодарете за това, тъй като още ще ви е нужно, за да се изправите срещу мен. Но не ви завиждам в туй; тъй като дори неблагодарните си последователи съм научил как да разговарят с враговете. (274)

 

За щастие времената, когато преводачите са рискували живота си просто чрез избора на текст или език, са отминали. Въпреки това би било добре да се спираме от време на време и да си спомняме как преводачи, издатели и печатари са подпомогнали идеите за свобода и равенство, които ценим днес, и по този начин са оформили обществата, в които живеем днес.

 

Вече привързан към кладата, Тиндейл изрича знаменателните си последни думи, докато екзекуторът го души.
Илюстрация от The Horizon Book of the Elizabethan World от Джон Фокс. Ню Йорк: Houghton Mifflin.1967: 73.

 

 

Цитирана литература

Luther, Martin. Luthers Volksbibliothek: Ausgewählte vollständige Schriften Dr. Martin Luthers. St.Louis: Wiebusch und Sohn, 1867.

Munday, James. Introducing Translation Studies: Theories and Applications. New York: Routledge, 2001.