За съжаление английската дума event (събитие) е една от онези думи, които са станали толкова обичайни в ежедневната реч, че понякога с тях се злоупотребява. Помислете си само – съществува израз актуално събитие, историческо събитие, събития, свързани с определено място или народ; изобщо всяко нещо може да бъде възприето като събитие, дори прочитането на тази статия. Като имаме предвид широкото значение на думата и честата й употреба съобразно онова, което хората смятат за значимо, би било объркващо да се опитваме да посочим различни примери, но какво можем да кажем за самата дума?
Нашата дума event произхожда от комбинацията на латинските думи ex venire, които означават „произтичам от, появявам се в резултат на“, което е самата същност на събитията – те представляват разграничаване от нормата, каквото е например плячкосването на Рим през 410 г. след Христа (за пръв път от 8 века), или, ако използваме по-съвременен пример – отхвърлянето на колониализма от Американската революция. И докато думата преминава през среднофренски език, тя придобива ново значение на „последица, следствие на нещо“, като например в израза in the event that (в случай че), който може да бъде срещнат във всеки договор за наемане на работа или в юридически документи. Истинската експлозия на разнообразни форми на употреба на думата настъпва, когато тя навлиза в английския език в началото на 17 век: оттогава думата event се използва във връзка със спорта, за астрофизични явления (например за така наречения „хоризонт на събитията“ – термин, станал част от теорията за черните дупки) и дори като обяснение на ставащото в израза the course of events (ход на събитията).
Първата известна употреба на думата в английския език е от 1602 г. в творба на Уилям Фулбеки, озаглавена A Parallele or Conference of the Civill Law, където той пише: „От такова добро начинание не мога да очаквам нищо друго освен събитие“. Около 1616 г. думата е използвана от Уилям Шекспир в „Тит Андроник“ в смисъл, че събития, подобни на добрите заповеди към държавата, няма да доведат до разрухата й. Може би употребата, която е най-отговорна за отварянето на шлюзовете за най-широко значение на нашата дума, може да бъде открита в творбата на Алфред Норт Уайгфес от 1919 г. An Enquiry Concerning the Principles of Natural Knowledge (Проучване относно принципите на естественото познание): „Константите на външното проявление са онези характеристики на една постоянна опитност, които тя притежава, когато ги осъзнаем. Факт, който притежава тези характеристики и по-точно тези константи на външното проявление, са онова, което наричаме събитие“. По същество тези думи означават, че почти всичко може да бъде смятано за събитие.
