Като всеки, който е използвал онлайн преводачи веднага след появата им в интернет, вие вероятно знаете отлично дефиницията на днешната дума. В крайна сметка нали тя е причината за многобройните шеги с причудливите изречения, сътворени от онлайн преводача. Например, препоръчително е отговорът на любезния въпрос „Как сте?“ да бъде формулиран на английски език „I am good“ (Добре съм), а не „I am well“, защото думата well може да се преведе от онлайн преводача със смисъла на „дупка, изкопана в земята в търсене на вода“ или „кладенец“ (и така онлайн преводачът може да сътвори веселото изречение „Аз съм кладенец“). Макар да не сме го осъзнавали по онова време, онова, което създава разликата, е семантиката.
Нашата дума идва директно от гръцката σημαντικός (semantikos), със значение „значим, важен“, (чиито корен пък е sema (знак)) и след добавянето на наставката –ic, която означава „свързан със, отнасящ се до“, по същество се занимава със значението и това как разбираме нещата.
Макар че сме достигнали до разбирането, че терминът се използва основно във връзка с изучаването на значението в езика, първоначалното му тълкуване е свързано с изучаването и значението на нещо по-визуално – знаците и символите. В публикация от 1874 г. в списание North American Review терминът е използван във връзка със семиотични изследвания: „Неговата доста сложна семантична система, в която χρόνοι τρίσημοι, цикличен дактил и т.н., се отличава с характерни знаци.”
Като се занимава конкретно със значение, което се отнася до езика през лингвистиката или философията, първото споменаване на нашия термин може да се открие десетилетие по-късно през 1888 г. в превод на творбата на Арсен Дарместетер от 1886 г., Life of Words as Symbols of Ideas (Животът на думите като символи и идеи), където той пише следното: „Като питаме какви са причините за промяна [на смисъла], засягаме един от най-неясните и трудни въпроси, свързани със семантиката [на френски език la sémantique].”
Иначе казано, специфичните думи, които използваме, начинът, по който ги използваме, онова, което възнамеряваме да вложим в тях като значение или желанието ни как бихме искали да бъдат разбрани, представлява предмет на изучаване от семантиката. Чудесно обяснение на това може да се открие в броя от 9 юни 1939 г. на вестник El Paso Herald–Post, където шеговито се споменава следното: „Правителственото разточителство на пиян моряк не се нарича „харчене“. То се нарича „инвестиране“… Това изкуство се нарича „семантика“.
Извън конкретния език или форма на тълкуване, нашият термин е намерил известно приложение и при представянето на теории и описания на някакъв тип обобщение, както отбелязва антропологичното списание Southwestern Journal of Anthropology през 1957 г.: „Лингвистичната теория предлага точно такава структурна семантика, каквато предлага Хари Хойджър.”
И все пак, както предполага най-модерното и все по-утвърждаващо се използване на термина, семантиката не се отнася само до езика, който използваме и избираме; тя може да се отнася до вида на езика/комуникацията, необходими за осъществяването на конкретна задача. Естествено, това засяга програмните езици на компютрите, когато през 1964 г. думата е била използвана за пръв път във връзка с програмирането от Института по електротехника и електроника (IEEE) в месечното му издание, IEEE Transactions on Electronic Computers: „Съставителят на програми и описанието на машината, за която той съставя програми, е пълно и стандартно описание на синтаксиса (т.е. граматиката) и семантиката (т.е. значението).”
Част от красотата при употребата на думите е гъвкавостта на значението им, многобройните им приложения и стила, с който ги използваме; за съжаление точно тази гъвкавост и многовариантна употреба могат да направят разбирането на взаимните ни чувствата или намерения, изразени чрез думите, които използваме, толкова трудна задача.
