07.11.2014

Шинто / Shinto – Дума на деня

Шинто е религия типична за Япония и е уникална за тази страна. Основава се на преклонение пред богове, които живеят навсякъде и във всичко – в природата, включително в скалите, планините и дърветата. Шинто е сила, която ни заобикаля и от своя страна изисква да живеем в хармония с всичко, което ни заобикаля.

Eнгелберт Кемпфер, германски eстествоизпитател и лекар, посетил Япония в края на 17 век, остава там две години, за да изучава местните растения. Той започва да пише „История на Япония“ (The history of Japan), преведена от Джон Гаспар Шойцер (1727). Чрез тази книга западният свят за пръв път хвърля поглед върху религията шинто. Кемпфер обаче имал слаб интерес към нея и пише: „Привържениците на религията шинто отдават необичайна почит на тези свещени реликви… цялата система е неуместна и смешна смесица от чудовищни, немислими легенди и митове“.

Kемпфер очевидно не е бил поклонник на шинто и въпреки липсата на официална доктрина – не съществуват специални религиозни текстове и дори официален основател – религията съществува от векове в Япония като уважавана част от културата на страната. Произхожда от древната японска митология, като най-ранните писмени документи за шинто практики датират още от 8 век. Шинто все още е част от живота на японците. Може да се наблюдава в сватбените церемонии, в посрещането на Нова година, или в молитвите към прадедите в малки олтари по домовете. Може би тъкмо тази липса на предписани морални правила и свещени текстове за анализиране и интерпретация обяснява защо шинто винаги е съществувала мирно рамо до рамо с другата японска религия – будизма.

Някои от най-известните шинто светилища се намират в Токио. Светилището Язукуни е много противоречиво място, защото точно там са погребани японците, загинали по време на войната и посещението там може да предизвика възмущение. От друга страна светилището Мейджи в Шибуя, Токио, е място, подходящо за посрещане на Нова година, макар че ще се редите на опашка дълго време в студа преди да получите възможност да се изправите пред светилището, да плеснете с ръце и да дръпнете звънеца, преди да произнесете бърза молитва към боговете.

Японците често казват, че не са религиозни и живеят живота си като смесват будизъм и шинто практики от получаването на свидетелство за раждане в местното шинто светилище до будисткото им погребение. Въпреки че Кемпфер не е одобрявал това, шинто оформя гръбнака на японската култура и ще продължи да съществува мирно в съзнанието на японците и през следващите столетия.