Независимо дали ни харесва или не и дали ги ядем или не, има някои храни, които превръщат Деня на благодарността, ами, как да се изразим най добре…в Ден на благодарността. Яденето просто нямаше да изглежда същото без пуйката, плънката/дресинга, желираните боровинки, тиквения пай, ястието със зелен боб, и сладките картофи…или дивия ям? Без значение дали ги печем, дали ги намачкваме на пюре, правим пай от тях, или им добавяме меките бонбони маршмелоу, на практика никоя друга храна в Деня на пуйката не предизвиква толкова объркване. Така че, нека да разгледаме сладките картофи или дивия ям и да видим как тази яркооранжева грудка е стигнала до празничната трапеза.
Първо, нека се заемем с проблема с името. Това, което ядем, не е истинския див ям: дивият ям е сух, пълен със скорбяла и може да израсте до 150см. на дължина, идва от семейството на Диоскореята и произхожда от Африка и Азия; името му идва от испанския/португалския превод на дума в западноафриканските езици, която означава хранене, термина nyami в езика на номадското племе Фула, както и самият ям, и думата anyinam на диалекта туи, говорен в Гана. Истината е, че ядем сладки картофи, които произлизат от Централна и Южна Америка, от семейство Convolvulaceae, и са по-дребни и по-сладки от дивия ям: името им идва от испанското изписване (patata) на думата за сладък картоф batata на езика на племето Таино от остров Хиспаньола.
Първата употреба на термина yam може да се открие в недатирани нотни листове от около 1775 г. от Чарлз и Самюъл Томсън от Лондон, открити в списание Notes & Queries, където, когато се описва „сбогуването на негрите с Америка“, към музиката е добавен следния текст: „Сбогуват се с целия див ям и солената риба.“ От друга страна, първото споменаване на сладкия картоф може да се открие в творбата от 1597 г. на Джон Джерард, озаглавена The Herball Or General History of Plants (Билките или обща история на растенията), където пише следното: „За картофите…Това е растение, което ние обикновено наричаме Potatus или Potatoes. Има дълги, груби, гъвкави филизи, които се влачат по земята като при тиквата…Каролус Клузиус (холандски ботаник) ги нарича Battata, Camotes, Amotes и Ignanes: на английски се наричат Potatoes, Potatus и Potades.“
Така че, при положение, че изразът „сладки картофи“ е използван почти 200 години преди израза „див ям“, а сладките картофи са консумирани дори от екипажа на Христофор Колумб по време на експедициите му, защо все още в английския език сладките картофи се наричат „ям“? Истината е, че не знаем. Има теория, според която африканските роби в южната част на САЩ започнали да наричат сладките картофи (които лесно се отглеждат на юг) ям, поради леката им прилика с истинския африкански ям, но това никога не е било доказано. Освен това, през 30-те години на XX век отделът по градинарство в университета в Луизиана разработва по-влажен и мъхест тип сладък картоф, който, пуснат на пазара с името „Луизиански ям“, за да бъде различаван от другите сладки картофи, бързо се превръща в основната разновидност, която се отглежда и консумира.
Докато американските индианци започват да пекат сладки картофи много преди английските колонизатори да започнат да следват примера им, онова, което наистина превръща сладките картофи в основен елемент на трапезата в Деня на благодарността е – ако искате вярвайте – рекламата на меките бонбони маршмелоу. Заедно с подновения интерес към „традиционните храни за Деня на благодарността“ в началото на 20 век, сладките картофи се превръщат във важен елемент благодарение на основателката на списанието Boston Cooking School Magazine, Джанет Маккензи Хил, която е била наета от компанията Angelus Marshmallows през 1917г. да създаде рецепти, в които да включи меките бонбони. Разпространявана чрез много от брошурите с рецепти, идеята за сладки картофи, покрити с любимите бонбони маршмелоу, има голям успех в американските домакинства и много бързо става част от традиционното празнично меню в Деня на благодарността.
