Фактът, че английската фирма за сладкиши Mr. Kipling от години използва рекламното послание „exceedingly good cakes“ (изключително добри сладкиши) или че посланието „keep calm and carry on“ (запази спокойствие и продължи) и днес е много популярно сред британците (като имаме предвид, че британското правителство го отпечатва на мотивационен постер, с който да повдигне духа на хората преди очакваните въздушни удари на германците още през 1939 г.), демонстрира ефективността на днешната Дума на деня. Слоганът може и да не е толкова значим както създаването на качествен продукт – например британският автомобилен конгломерат British Leyland, който преминава през много перипетии и трудности, е имал много слогани – един популярен слоган може да бъде много важен за опознаването на марката и за създаването на връзка с потенциалните потребители.
За да идентифицираме по подходящ начин тази дума обаче, може би трябва да си припомним израз, добил широка популярност извън Ирландия: Kiss me, I’m Irish (Целуни ме, аз съм ирландец). Историята на това изречение, което също може да се възприеме като слоган, е много интересна. Предполага се, че изразът има връзка с мистериозната сила на прочутия Камък от Бларни. Замъкът Бларни е една от най-интересните туристически дестинации в Ирландия, а камъкът е от варовик и е вграден в зъбите на крепостната му стена. Съществува поверие, че ако човек целуне камъка, се сдобива с красноречие и ненадминато дар-слово. И понеже целуването на Камъка от Бларни носи късмет, ако не успееш да целунеш камъка, поне целуни ирландец, за да се сдобиеш с късмет. Първоначално терминът slogan, а преди това slogorne, произлиза от келтския израз sluagh-ghairm (боен вик, призив на бойното поле), използван от шотландските и ирландските кланове. Логично погледнато това има смисъл, когато вземем под внимание намеренията на съвременните слогани да накарат определена таргет група да разбере определен идеал или продукт и да се идентифицира с него чрез използването на една-единствена въздействаща фраза или образ.
Освен очевидното им значение в света на бизнеса, слоганите са съществен помощник и при решаването на социални и политически проблеми. Например малко фрази са в състояние да обхванат така пълно солидарността и покрусата на хората след последните терористични атаки в Западна Европа като „je suis Charlie“. Когато се говори за социално неравенство и пропастта между бедни и богати, малцина в англоезичния свят използват израза „rich and poor“ (бедни и богати) – най-използваният слоган е „the 1% and the 99%“ (1% и останалите 99%). В политиката слоган, който много допада на хората и вдъхновява основните партийни поддръжници, е много съществен: дали слоганът на лейбъристите „По-добър план – по-добро бъдеще“ ще доведе до по-доброто представяне на изборите, или донякъде хладният и дистанциран слоган от 2010 г. „Не позволявайте на Камерън да върне Великобритания към времената от 80-те“ предстои да видим на изборите през май.
Когато първоначално навлиза в английския език, думата запазва основното си значение, както може да се види в първата й позната употреба от Гавин Дъглас през 1513 г. в диалектен превод на „Енеида“ от Вергилий, „Слоганът – боен вик или боен призив“. Според Джеймс Мейдмънт първата употреба на думата slogan в нетрадиционното й значение е през 1704 г. в A Book of Scottish Pasquils (Книга с шотландски пасквили), която започва така: „Вашите слогани са лъжа и ограбване.“ С времето употребата на слогани не намалява, както пише лорд Маколи през 1859 г., „Популярните слогани от двете страни се повтаряха неуморно“. И все пак винаги съществува риска да се прекали, както пише британският писател Виктор Притчет в A Cab at the Door (Такси пред вратата): „Всички секти имат собствен жаргон и Бащица, който копнее за слогани като рекламен агент, възприели са ги и живеят според техните внушения.“
И един пример от България – един от най-популярните политически слогани от „зората на демокрацията“ е „Времето е наше“.
