20.08.2020

Умен договор / Smart Contract

Умен договор / Smart Contract – Дума на деня – EVS Translations
Умен договор / Smart Contract – Дума на деня – EVS Translations

Това може да е най-очевидното твърдение, което сте прочели днес – договорите не се подготвят лесно. За нещо, което е специално създадено, за да улесни доверието, разбирането и сътрудничеството, истината е, че те често не го постигат. Според проучване, включващо 26 американски щата, 47% от всички граждански дела са свързани с договор – което означава, че поне една от страните по договора е обвинена в неизпълнение на задължението си. Освен това договорите често включват множество посредници като адвокати, нотариуси или други специалисти, което увеличава разходите за всички участващи страни. С други думи, има причина, поради която договорното право е толкова доходоносна и разширяваща се област на юридическата професия; не е необходимо обаче да продължава да е така и благодарение на днешния термин, smart contract (умен договор), нещата може да се променят.

Нашият термин се дефинира като компютърна програма, която автоматично може да изпълни написаните с кодове условия на договор въз основа на критерии, договорени от всички участващи страни и представлява съчетание от думите smart (умен) и contract (договор). И макар че първоначалната употреба на думата smart-, (от протогерманската smarta и староанглийската дума smeortan-), включва усещане за болка, както може да се види от превода от 1883 г. на Wulfstan от Артър Непиър, където фраза, написана на староанглийски в проповедта Sermo ad Populum Dominicis Diebus, в груб превод звучи приблизително така: „Бих искал да те нашибам с камшик с умно насочени удари“, нашето базирано на машина приложение на термина, посочващо определено ниво на интелигентност или отговор в конкретна ситуация, може да бъде проследено до публикация от 21 август 1948 в списание Science News, където пише: „Първата електронна цифрова изчислителна машина беше много умна, но универсалният автоматичен компютър го превъзхожда“. Колкото до contract, чиято първата употреба ни връща към „Разказа за монаха“ от Кентърбърийски разкази на Джефри Чосър, в който около 1386 г. авторът пише за „ограбване на църкви и измами със завещания, брачни договори и пропускане на причастие…”, терминът винаги се е отнасял за взаимно споразумение между страни, произхожда от старофренската contract, а преди това от латинската contrahere и означава буквално „събирам, сближавам“.

Въпреки че обикновено концепцията за умни договори се свързва с технологията блокчейн, самият термин е с десетилетие по-стар. Първоначално е споменат от адвоката и криптограф Ник Сабо в статия от началото на 1996 г., озаглавена „Умни договори“ в списание Extropy, където авторът предвижда как настъпващата тогава дигитална революция ще осигури по-добър начин за постигане на четири ключови цели на договора: възможност за наблюдение, за контрол, осведоменост, изпълнимост.

Ако се обърнем към нещо, което всички познаваме, може би един от най-добрите начини да разберем тази концепция е чрез използване на примера с вендинг автоматите:

1. Това е договорка между нас и компанията, няма посредници.

2. Не е необходимо ние ( купувачът и доставчикът) да се доверяваме един на друг, просто се доверяваме на машината.

3. След като решим какво искаме, пускаме необходимата сума и машината ни предоставя продукта.

Ако това звучи опростено, то е защото – заради основната формулировка в договорите „ако/тогава“ – нещата наистина са прости; но наред с простотата, умните договори осигуряват и по-голяма прозрачност, сигурност и неприкосновеност на личните данни, без да се налага участието на външни страни в договорите. Като се има предвид, че тази технология вече е оказала значително влияние върху финансовия свят, любопитно е да наблюдаваме въздействието й и извън нея, особено когато започнем да осъзнаваме колко много аспекти от нашето ежедневие се въртят около формулировката „ако/тогава“ в умните договори.