Сръбският език прилича много на английския не заради лексиката, граматиката или структурата, а защото е полицентричен език. Също както и американците, британците и австралийците говорят, употребявайки различни форми на един и същ език, сръбският е една от стандартизираните разновидности на по-обширния босненско-хърватски-черногорски сръбски, който на практика е същият основен език, но с малко по-различно произношение, правопис или добавена регионална лексика.
За разлика от повечето други езици, писмената форма на сръбския език се счита за синхронна диграфия. Това означава, че, отвъд личните предпочитания, сръбският език е почти универсално разбираем, независимо дали за изписването се използва латиница или кирилица. Независимо че няма разлика в думите интересен е фактът, че проучване от 2014 г. показва, че 47% използват латиницата, докато 36% предпочитат кирилицата.
Когато се замислим за думата вампир, естествено в съзнанието ни изникват образи на добре облечени нощни създания в трансилвански замъци, но самата дума в действителност е сръбска. Най-напред е посочена в доклада на австрийския императорски иконом Фромболд, който говори за смъртта на сръбския селянин Петър Благоевич през 1725 г., последвана от мистериозната смърт на още 9 човека от местността в рамките на следващите 8 дни. След изравянето на тялото, забиването на кол в сърцето и изгарянето му, мистериозните смъртоносни случаи спират внезапно. Независимо от това какво точно се е случило тази история била широко разпространена от австрийската преса заедно със сръбската дума за това в какво се е превърнал Петър.
Макар сръбският език да е преминал през няколко периода на стандартизация на базата на местен говор, той се появява във формата на старославянски църковен език, базиран на глаголицата, създадена от Св. св. Кирил и Методий във връзка с покръстването на славяните. Няколко века по-късно, с появата на отличителните диалекти, щокавският диалект започва да доминира в сръбския. На по-късен етап диалектите, които са се разделили, започват отново да се смесват заради големите миграции на сърбите по време на 16 − 18 век.
Подобно на произхода на езика, определянето на първата известна творба зависи основно от това по какъв начин класифицирате самия сръбски. Например, ако считате глаголицата за първата протосръбска азбука, тогава първата известна творба е Хумската плоча, която датира от около 11 век и чийто надпис съдържа пет букви от глаголицата заедно с босанчицата. Но ако щокавският диалект се възприеме за стандартизиран сръбски език, по-правилно би било да се каже, че първата творба е правителствен текст − Хартата на бан Кулин от 1189 г., като същевременно щокавският диалект се използва за първи път в местен говор около 1400 г.
А сега да завършим с колоритна поговорка от сръбския език − никой в Сърбия не е луд, смешен или глупав, те са просто костенурки. Когато някой се държи по посочените по-горе начини, разпространената весела шега на сръбски език е ti si kornjaca, което означава „ти си костенурка“, като имате предвид, че костенурките са много редки в Сърбия.
Ако ви е интересно да научите повече за сръбския език или имате въпроси, свързани с услугите със сръбски език,–> кликнете тук, за да се свържете с нашия отдел за преводи със сръбски.
