Независимо от това какво казваме или какво вършим, днешната дума е нещо, което винаги е занимавало човешкото съзнание. Нещо повече – то е обсебвало умовете на хората от край време. Дали искаме да притежаваме конкретен модел на Макларън, да се сдобием с последния модел смартфон на Епъл или Самсунг, да се издигнем до важна длъжност на работното място, която се изписва с акроним или да се представим на съседите си като хора от висока класа, но така или иначе във всеки един от нас има стремеж към някакъв вид status (статус, статут).
По отношение на етимологията нашата дума status произлиза от латинската status, със значение на „положение, репутация“, което е много подходящо, като имаме предвид, че всъщност статутът ни предоставя някакъв вид позиция в нашето обкръжение. Преди да сме станали прекалено самокритични към това как се самооценяваме и към образа ни в нашите очи, е важно да осъзнаем, че търсенето на определен статус не е задължително нещо лошо. То е отражение на вътрешната ни потребност да се чувстваме успешни и приемани. Освен, че ни подтиква да научим какво прави някоя конкретна знаменитост и ни кара да осъзнаем, че искаме да правим същото, думата може да бъде употребявана и в несоциален смисъл, дефинирайки определена ситуация, условия или дори в правен смисъл.
Една от първите известни употреби на думата в английския език е от 1671 г. в Letters to Sir Thomas Clifford (Писма до сър Томас Клифорд) на Джон Ивлин, където дефинирайки условията за дадено събитие, той пише: „Третият и последен период включва status (статуса) или апогея на войната…до приключването й с Договора от Бреда през 1667 година“. Думата придобива и юридическо значение когато през 1791 г. Джеймс Бозуел пише в биографията си The Life of Samuel Johnson (Животът на Самюъл Джонсън): „Да се премахне status (статут), одобряван от Бога във всички епохи и продължен от хората, би било проява на изключителна жестокост спрямо африканските диваци“. Навлизайки в сферата на човешките обществени отношения, нашата дума е използвана за пръв път в контекста на заемане на определена позиция в обществото през 1820 г. от шотландеца сър Уолтър Скот, който пише в The Monastery: „Собственикът на магазина си стоеше спокойно зад тезгяха…но въпреки това се наслаждаваше на своя status (статут), както го нарича Бейли, дори когато преобръщаше отново и отново всички изделия на сергията си, когато някой клиент искаше да купи един ярд муселин“. И накрая думата придобива смисъла, за който говорихме в началото – притежаване на определен артикул − когато нашият термин е употребен за пръв път през 1950 г. от Маргарет Мийд, макар че тя го използва във връзка с децата и родителството, може би защото айфонът ще бъде създаден едва след 60 години.
