Английската дума headstand (стойка на глава) тази година отбелязва 100 години от първата си поява в писмена форма. Тя е публикувана за пръв път през 1915 г. във вестник The Indianapolis Sunday Star: „Барет вдигна публиката на крака, като направи акробатични салта от цирка „Барнъм и Бейли“ – комбинация от кълбо напред и стойка на глава“. Трудно е да си представим подобен подвиг… Възможно ли е стойката на глава, която представлява балансиран неподвижен стоеж на глава, подпряна с ръце, да бъде част от акробатична серия, която изисква скорост и инерция, за да се извърши салто и кълбо напред? Кой може да знае със сигурност на какви спиращи дъха сцени е ставала свидетел публиката, но точно тогава думата headstand се появява за пръв път в писмена форма. Произходът й обаче ни връща векове назад във времето, тъй като това е класическа стойка в йогата и гимнастиката.
През 1968 г. вестник The Times обяснява целта на стойката на глава в контекста на йога, като пише: „В хата йога от векове е известно, че силният прилив на кръв в мозъка, предизвикан от стойката на глава, изостря яснотата на ума“. Това е интересен метод за подобряване на концентрацията. Стойката на глава не е особено удобна поза, за да я пробвате, но със сигурност е по-здравословен и евтин метод за подхранване и ободряване на мозъка от чашата кафе, към която прибягват мнозина от нас в наши дни.
Гимнастиката като спорт също е известна с включването на стойката на глава в каталога си от движения. Тя е много по-млада от йога. Възниква в края на 18 век и началото на 19 век в Германия, където момчетата правят физически упражнения върху уреди. През 1896 г. гимнастиката се появява за пръв път като спорт в първите съвременни Олимпийски игри и оттогава започва да печели голяма популярност. Може би през 19 век стойката на глава е била важен елемент от гимнастическата изява, но оттогава досега тя е загубила позиции и вече е част от репертоара на начинаещите, тъй като мястото й се заема от все по-смели и трудни акробатични движения.
