Постоянно ни казват, че светът се свива, че разстоянията стават все по-малък проблем и че ние сме в състояние да общуваме с повече хора от всякога; ако обаче все още сме ограничени от езика, който разбираме, бариерите си остават. Един от начините за преодоляване на езиковите бариери между нас, особено като се имат предвид аудио-визуалните приложения, е чрез използването на субтитри, но има и нещо повече от просто четене на текста под изображението. За да добиете по-добра представа какво представляват субтитрите, откъде идва идеята и какъв вариант би бил най-подходящ за вас, четете по-нататък.
Английската дума subtitle се състои от представката sub, със значение „под или отдолу“ на латински и корена title, който навлиза в английския език през старофренската title от латинската дума titulus, със значение „надпис, заглавие или етикет“. Думата се е появила в английския език първоначално чрез Bibliotheca Spenceriana, написана през 1814 г. от английския библиограф Томс Фрогнал Дибдин, където терминът е използван в смисъл на подзаглавие: „Следното подзаглавие (липсващо в предходното издание) е увод към първия раздел на труда: Strabonis Geographi Europe primus Commentarius.” На следващата година в издание на месечното списание The European Magazine, and London Review от януари 1815 г. е публикувано следното: „Господин Дж. Смята, че подзаглавието на „Двата купидона“ ще бъде напълно разбрано от класическите читатели”. От този пример виждаме как терминът започва да се използва в смисъл на нещо повече от подзаглавие, което дава допълнителна и обяснителна информация към основното заглавие на творбата.
Както може да се очаква, големите промени в употребата на нашия термин настъпват с появата на мас медиите. В смисъл на обяснителен надпис под снимка или илюстрация, първата промяна може да се открие в брой от май 1907 г. на списание Outing Magazine, където се отбелязва, че: „В една от илюстрованите си дипляни преди няколко години Голямата Северна железница публикува снимка на тази благородна планина, с подзаглавие планината Хаф.” Няколко години по-късно, на 27 февруари 1909 г. най-накрая виждаме как в американското търговско списание Moving Picture World думата е използвана в контекста на движещи се кадри: „Ако на публиката не й бъде дадено време да прочете субтитрите или ако те са неясни…, зрителите губят нишката.”
Като се имат предвид тези по-ранни употреби, може да е изненадващо да открием, че използването на думата в съвременния й смисъл на надпис, движещ се в долната част на нашите екрани, се появява за първи път едва през 1931 година. Концепцията се споменава година по-рано, когато нашата позната версия на думата се появява в книгата на Бърнард Браун Talking Pictures, посветена на създаването и прожектирането на филми, където той пише следното: „Субтитрите, с техния оркестров акомпанимент, се правят с две камери.”
И накрая, тъй като разпространението на киното продължава да се разраства и чрез телевизионните предавания, които много бързо набират сили в медиите, виждаме как нашият термин се трансформира от съществително в глагол в списание Journal of the Society of Motion Picture (and Television) Engineers, където четем: „Необходими са няколко операции, за да се субтитрират кино кадри.“
Освен етимологията и еволюцията в употребата, важно е да разберем, че всички субтитри не са еднакви. Като начало вътрешноезиковото субтитриране е предназначено за хора, които разбират езика, който се говори от екрана, като хората с увреден слух например, докато, ако хората не разбират езика, на който се говори, като например при чуждестранни филми или емисии, субтитрите са междуезикови, като за всеки вид субтитриране се изисква различен набор от умения. Освен това и двата вида субтитри могат да бъдат направени по два различни начина: субтитриране в реално време, което по същество е същото като затворените субтитри при излъчване на живо и включва или използването на устен преводач и стенограф, работещи в тандем, или просто човек, който приготвя субтитрите, който, както при изнасянето на лекции, слуша какво се говори и го повтаря пред микрофонa; и обратно – има и офлайн или предварително записано субтитриране, което, макар че евентуално отнема повече време за подготовка, може чрез множеството процеси на преглеждане, да допринесе за създаването на субтитри с по-малко грешки, които са в състояние по-добре да обхванат общия смисъл на думите, които са субтитрирани (тъй като понякога думите, изразите и идиомите са трудно преводими).
