Като съзнателни хора винаги се стремим да помним нещата, които са ни се случили, особено големите събития в живота ни. Независимо дали става въпрос за раждане, смърт, брак, кръщене, дипломиране или дори специална ваканция, заслужава си да помним нещата, които са важни за нас. Въпреки че днешната дума може да изглежда нещо просто, най-често свързвано с конкретен физически предмет, като концертна програма, миниатюрна пластмасова Статуя на свободата, каубойска шапка или тениска, за мнозина тези предмети са почти толкова важни, колкото и самите събития поради тяхната символика. Така че, заради днешната дума, нека да разгледаме тези малки интересни дрънкулки, без които не можем да живеем (които населяват нашите жилища, гардероби, етажерки и полици на камината) – сувенирите.
По същество нашата дума souvenir означава спомен и както можем да се досетим по начина й на изписване е френска, навлиза в английския език директно като заемка от старофренската дума souvenir, означава „спомням си или идва ми на ум“ и произлиза от латинския термин subvenire, който буквално означава „изниквам“, но може да се разбира и като „помня“.
Макар че за човека отдавна е характерно да отбелязва и помни събития като пази дребни предмети и сувенири, които да му напомнят за специални моменти, може да ви изненада да научите, че първото използване на термина в английския език е станало едва преди около 250 години. Първото споменаване на думата може да се открие в сборник с избрани писма от 1857 г. от английския романист, историк и политик Хорас Уолпоул, където, използвайки термина само в смисъл на спомен, той пише следните мили думи през 1775 г.: „Винаги сте била толкова добра към мен, госпожо и съм Ви толкова благодарен, че ако спомените ми бяха отбелязвани с чаши, те щяха да са много повече от километричните камъни от тук до Амптил.”
Около година по-късно можем да видим първото използване на термина за обозначаване на конкретен предмет, чрез който се запазва споменът за човек, място или събитие. Откриваме го в каталог за търг от 1776 г., озаглавен „Каталог за търговските запаси на покойния г-н Джон Франкланд“, където е отбелязано следното: „Сувенир, изработен от злато.”
Краят на Първата индустриална революция и появата на Викторианската концепция за свободното време и почивка през 40-те години на 19 век дава път на идеята, че хората вече могат да отделят известно време от живота си, за да отидат някъде другаде и да се разтоварят. Не е изненада, че това води и до използването на нашата дума по нов начин. Например в брой от 20 януари 1842 г. на списание Musical World нашата дума е използвана като глагол при обсъждане на процеса на запомняне на едно музикално изпълнение: „До оня момент не бяхме наясно, че има нещо, което си заслужава да се запомни от блудкавата опера на френския композитор Иполит Монпу.” Малко повече от година след това вестник North American and Daily Advertiser на щата Филаделфия прави първата публикация, в която се споменават стоки, произведени специално за закупуване като сувенири, като пише на 13 май 1843 г.: „Сувенирни калъфи за карти от коприна и черупки, инкрустирани с перли.“
И най-накрая – терминът започва да се употребява и в смисъл на човек, който търси сувенири, за да ги купи или вземе (или така наречените ловци на сувенири), като първата му употреба в този смисъл е на 15 ноември 1862 г. в британския политическия седмичник Spectator, който се оплаква че: „В мига в който изложението беше превърнато в базар армията от ловци на сувенири нахлу в сградата.” Разбира се, в по-съвременен смисъл, една онлайн анкета през 2017 г. показва, че по време на посещение на Дисниленд почти всеки купува сувенири в някаква форма; нещо повече – 69% от хората харчат повече от 50 долара на човек, а 36% харчат повече от 100 долара на човек. Ами да, никой не е казал, че „ловуването“ на сувенири е евтино занимание или е типично за хора без кураж.
