Пиер Кюри умира при инцидент през 1906 г., докато прекосява парижка улица по време на проливен дъжд. Той се подхлъзва и попада под колелата на талига, теглена от коне. Колелата прегазват главата му и той умира мигновено. Още тогава името му вече е обезсмъртено чрез Закона Кюри, който описва въздействието на температурата върху магнетизма. Пиер Кюри вече е получил и Нобелова награда заедно със съпругата си и е професор в Сорбоната. Мястото му в катедрата наследява Мария Кюри, първата жена, преподавала в прочутия университет. Първата й лекция пред студентите започва с изречението, с което покойният й съпруг е завършил последната си лекция преди смъртта си.
За да отдадат почит на Пиер Кюри, на проведения през 1910 г. Конгрес по радиология в Брюксел, учените избират името кюри за мерната единица за радиоактивност. Човекът, който въвежда понятието радиоактивност в британската наука и изковава термините алфа и бета радиация, Ърнест Ръдърфорд, описва как е станало това: „В чест на покойния проф. Кюри беше предложено името му да се използва за определяне на отделеното количество радий или радиоактивното излъчване“.
Година по-късно Мария получава Нобелова награда за химия за откриването на химическите елементи радий и полоний и така става първия носител на две Нобелови награди. Третата Нобелова награда в семейството отива при дъщерята на Мария и Пиер Кюри (и при нейния съпруг) – Жолио-Кюри, за техния труд върху изкуствената радиоактивност. Това е основополагащ труд, който води до откриването на разпадането на ядрото на атома и вероятността от верижна ядрена реакция.
