В езиците съществуват изненадващи съвпадения и днес ще ви разкажем за едно от тях. Без съмнение говорещите английски у нас са много повече от говорещите японски, а онези, които говорят и английски, и японски, са съвсем ограничен кръг. Тъкмо те познават любопитното звуково и смислово съвпадение на израза „ah, so“, който се произнася почти по същия начин на японски и означава същото – „така ли?“. Много японци остават изненадани, когато чуят този израз от англоговорящи и в първия момент се заблуждават, че това е японският израз. Може би е малко изненадващо, че японският израз „ah, so“ е успял да влезе в Оксфордския речник на английския език. Използван е в диалози в западното кино, когато се описва азиатец – обикновено възрастен, с дълга сива брада –азиатците често казват „ah, so“ по време на разговор.
В реалния живот (ще рече – в Япония) изразът „ah, so“ се използва често и това няма нищо общо с възрастни азиатци, нито пък е заемка от английския език.
През 1893 г един от авторите на The Missionary Herald, списание към Американския съвет на комисарите за чуждестранни мисии, прави следното наблюдение за японския начин на събеседване, който включва израза „ah, so“: „Обикновено японецът казва след всяка ваша втора дума..Hoi, hoi, hoi.., ah! So desu ka. Naruhodo!, така че да се почувствате сигурни, че слушателят ви отделя достатъчно внимание.“
„Ah, so“ е разговорен начин да се каже „така ли?“, „нима?“ („Hai“ означава „да“, а „Naruhodo“ – „разбирам“). В изискания разговор изразът „Ah, so desu ka“ е по-подходящ. Статията в Missionary Herald е отбелязала правилно, че японците използват изрази като „hai“ (а не „hoi“), „ah, so desu ka“ и „naruhodo“ постоянно по време на разговор, тъй като е много важно да покажете на човека, който говори, че го слушате, следователно проявявате уважение. Ако слушателят не използва тези изрази по време на телефонен разговор, говорещият много скоро ще попита „moshi moshi?“ („ало?“), за да провери дали събеседникът е все още на линия. Когато разговарят двама англоговорящи, е съвсем обичайно от време на време да промърморват „ммммм“ или да вмъкват „аха“, но в разговор с японци и най-вече в бизнес среда, такива звуци биха били възприети като проява на грубост.
За чужденците, изучаващи японски, усвояването на етикета на бизнес разговора може да предизвика сериозно главоболие, защото се прилагат строги закони на речта и различни граматически модели и лексика. Знак, че чужденецът е усвоил отличен японски, е способността му да преминава с лекота от разговорен японски към изискана учтива форма.
Чужденците, които работят за японски фирми, трябва да се научат да приспособяват езиковите си умения към изискванията на работното място – така че те биха предпочели да използват израза „ah, so desu ka“ и в никакъв случай „ah, so“, когато разговарят с шефа си.
