Враждебните придобивания, дефинирани като корпоративни сливания или придобивания, които се смятат за нежелани от борда на директорите и мениджърите на дадена атакувана компания, могат да бъдат възпирани с най-разнообразни тактики, като например Макаронена защита, Отровно хапче или Златен парашут.
Но това са само няколко примера от колоритния речник на сливанията и придобиванията, където се появяват рицари в различни цветове, за да опишат конкретните параметри на потенциални враждебни или приятелски придобивания.
Първо идват Черните рицари (black knights), нашествениците, които предлагат или осъществят враждебни придобивания на публично търгувани компании (обикновено придобиването на частни компании се извършва в дружеска атмосфера).
По правило Черните рицари се насочват към ценни компании, но крайната цел на техния опит да ги придобият е да ги разпродадат или да ги разбият на отделни организации, като по този начин се сблъскват със силно негативна ответна реакция от страна на тяхното ръководство и акционери.
И точно както в легендите за крал Артур, добрият герой и тук идва целия в бяло, за да спаси заплашената компания, като предлага начин да се избегне враждебното поглъщане с избор на дружески вариант. Обикновено бордът на директорите на съответната атакувана компания кани приятелски настроен инвеститор, известен като white knight (Бял рицар), който да предложи по-висока цена от офертата на вражеската страна или да сключи благоприятна сделка с ръководството на придобиващото дружество и да приеме промяна в контрола, при която управлението не се заменя от новия борд и инвеститорите получават по-добри условия за акциите си.
Белият рицар може в крайна сметка да се съгласи да придобие по-голямата част от компанията или цялата компания, докато инвеститор, който няма намерение да придобие мажоритарния дял, е наричан white squire (Бял кавалер) и служи по-скоро за фасада при защитата от враждебно придобиване, отколкото като основна фигура.
Възможно е на „бойното поле“ да се появи и трети потенциален кандидат за придобиване на съответната компания, който да заеме междинна позиция – да е по-малко благоприятна опция от Белия рицар, но да е много по-приемлив кандидат от Черния рицар и, съвсем логично, той е в сиви краски. И тъй като терминът идва от американския английски, кандидатът, който иска да се възползва от каквито и да било проблеми между първия кандидат и съответната компания, е известен като grey knight (Сив рицар).
Понякога, също както в приказките, където лошият герой в крайна сметка се превръща в добър герой, Черният рицар може да се откаже от опита си за враждебно придобиване и вместо това да започне да обсъжда сделка за сливане с компанията, обект на интерес − или заради промяна в стратегията, или поради невъзможност да посрещне увеличените разходи на предварително планираното враждебно придобиване, в резултат на план за стратегическа защита на атакуваната компания. При такъв сценарий жълтият цвят не описва блестящите доспехи на нашественика, а е по-скоро метафора на неговото малодушие и слабост.
