Когато стане дума за тофу, изглежда няма средно мнение – хората или го харесват, или дори не искат да го опитат. Богатата на протеин извара, направена от пресечено соево мляко, е най-широкоразпространения заместител на месо във вегетарианското меню.
Подобната на сирене извара от соя съдържа малко калории, но много желязо и мнозина я смятат за здравословна добавка към всеки хранителен режим. От друга страна обаче, соевите продукти съдържат високи нива на гоитрогени – вещества, които могат да създадат проблеми с щитовидната жлеза и хормонален дисбаланс, особено у жените.
Тофуто произхожда от Китай от преди 2000 години и по-късно се разпространява из Източна Азия като важна част от вегетарианската диета на будистите. Оригиналното китайско име на соевото сирене се изписва като tou-fu и се превежда буквално като „пресечено, ферментирало зърно“. Английският термин произлиза от японската заемка tōfu.
Първият европейски документ, в който се споменава тофу, датира от 1603 г., когато най-ранният речник на японския език, съставен от европейци – Spanish dictionary on the Japanese language (Испански речник на японския език) – включва думата и й дава определение.
Най-ранният англоезичен източник, в който се споменава тофу във връзка с Япония, е от 1613 г., когато капитан Джон Сарис – капитан на първия английски кораб, плавал до Япония, описва типичната японска диета, която не включва млечни продукти, а големи количества соево сирене: „Те имат много сирене [вероятно тофу]. Не правят масло, нито ядат мляко, защото го смятат за кръв, нито опитомяват животни.“
Първият пътешественик, който описва процеса на приготвяне на тофу в Китай, е Доминго Ернандес де Наварете, който пише в книгата си Collection of Voyages and Travels (Сборник с пътувания и пътеписи): „Приготвиха мляко от червен боб и направиха с него великолепни торти и сирене“ Той описва и колко широкоразпространена е консумацията на соевия продукт: „най-обичайната и евтина храна, която се среща в изобилие в цял Китай и която всички в тази империя консумират – от императора до най-бедния китаец.“
Смята се, че тофу е произведено за пръв път в Европа през 1880 г. във Франция за Обществото за аклиматизация – първата организация в западния свят, която прави сериозни изследвания и рекламира консумацията на соеви храни.
Първата компания в САЩ за производство на тофу е основана през 1878 г., а първата фабрика за производство на соеви храни в Европа отваря врати през 1910 г.
Век по-късно тофу се произвежда и консумира по целия свят и има най-различни разновидности на пазара, от които ще споменем само някои – прясно, ферментирало, с подправки, замразено, пушено и пържено.
