След като разгледахме разликите между френските заведения за хранене бистро и брасри, днес се отправяме към Италия, за да разберем какво представляват заведенията тратория и остерия.
Като типичното бистро, траторията представлява малко, непретенциозно, традиционно семейно ресторантче, в което се сервират няколко местни специалитета по избор (например песто в Геноа и карбонара в Рим) и местни вина. Много от рецептите се предават от поколение на поколение, а типичният семеен модел на разделение на труда поставя мъжа на касата, децата сервират яденето, а жените готвят.
Ресторантчетата от типа тратория първоначално са били места, където уличните търговци са можели да отдъхнат и да се отдадат на продължителен обяд. Гостилниците са се отличавали с непретенциозна атмосфера, ниски цени, менюто е било изписвано на черна дъска, виното е било сервирано в кани, а храната – вкусна и домашно приготвена. Думата trattoria има латински корени и в италианския език глаголът traiter (гощавам) дава името на собственика на тратория – trattore (домакин, собственик на гостилница-тратория). Думата е родствена на френската дума traiteur – професионален готвач, шеф готвач, доставчик на храна.
Терминът trattoria се появява за пръв път в писмена форма в английския език през 1832 г. в книгата на Уилям Джел за археологическите разкопки в Помпей. Той описва как жителите на Помпей са празнували в Пантеона на града и пише, че „мястото много наподобява онова, което гърците наричат лесхе [обществено място, място за разговори и почивка, агора], а съвременните италианци – тратория“.
Днес заведението остерия представлява място за хранене, което много напомня траторията, но навремето е било страноприемница или място за срещи, където възрастните мъже са играли карти и са пили вино от дъбовите бъчви на съдържателя на страноприемницата. Онова, което най-силно е привличало посетителите, е било виното, но на някои места била предлагана и храна.
Думата osteria като име на къща за гости или страноприемница произлиза от латинската дума hospite (гост). В миналото остерията е играла наистина важна роля в социалния живот на хората. Днес този тип заведения не се срещат често, но онези, които са се запазили, все още предлагат приятна атмосфера и се характеризират със семпла, домашно приготвена храна и закуски (обикновено има фиксирано дневно меню с две или три ястия). Понякога в тях се предлагат и стаи за нощувка както в добрите стари времена и дори се разрешава на гостите да си носят храна и да похапват, докато отпиват от сервираните напитки.
Най-старата сертифицирана остерия в Италия е от 14 век, но едва през 16 век английските читатели за пръв път виждат думата в писмена форма.
През 1580 г. Антъни Мандей пише в Zelauto: the Fountaine of Fame: „Като стигнах до остерията, влязох, и първия човек, когото видях, беше собственичката на заведението“.
