След като ѝ се наложи да чака повече от година, армията от фенове на „Игра на тронове“ (Game of Thrones) може най-накрая да се потопи във финала на седмия сезон на хитовия сериал. И макар че кратката поява на британската мегазвезда Ед Шийрън на премиерата на новия сезон обърка аудиторията, а финалният епизод предложи дори повече от очакваното, битката за Железния трон ще продължи да поддържа глада за нови епизоди, нови съюзи и кръвопролития.
Железният трон, създаден от Егон Завоевателя, първия крал на Седемте кралства, изкован от мечовете, предадени от неговите победени врагове, точно както подсказва и името му, е направен от метал, изкривен в неудобна асиметрия, тъй като никой крал никога няма да седи удобно на трона и очевидно няма да се задържи дълго на него.
Тронът винаги е бил символ и атрибут на върховната власт и управление. Терминът навлиза в английския език около 12 век от старофренски, идва от латинската дума thronus, а произлиза от гръцката thronos „повдигната седалка, стол“, като древните гърци са имали техния Dios Thronous − стола на Зевс в центъра на света, там, където се съединяват небето и земята.
Естествено, терминът първоначално се е отнасял за седалището на боговете и светиите в небесата, за стола, от който се издават божествени присъди и заповеди. Думата се появява в писмена форма в края на 12 век в алегоричната проповед Sawles Warde (Убежище на душите), където терминът описва почетното място в небесата, отредено на Дева Мария. По-късно думата е включена в Библията на Уайклиф: „Затова идете с Христос до трона на неговата благодат“.
Тронът като символ на човешката власт овладява английския речник в края на 14 век в смисъл на церемониален стол, заеман от папа или епископ, както е записано в Northern Homily Cycle: Theophilus около 1390 г. и като суверенна власт. Джон Тревиза пише в неговия „Полихроникон“ – историческа и теологична латинска хроника – за трона, завзет от Артаксеркс I Персийски след убийството на неговия баща Ксеркс и по-големия му брат Дариус.
Английският кралски трон е споменат от Шекспир в „Хенри VI“, а през 1651 г. е включен в труд на Натаниел Бейкън, посветен на законите и управлението на Англия от създаването ѝ до края на царуването на кралица Елизабет, последвано от възкачването на още много британски монарси на трона.
Първата тронна зала, спомената във вестниците, е залата в замъка Карлтън хаус, когато през 1787 г. вестник Whitehall Evening Post пише за „някои промени в тронната зала“, поръчани от Джордж, принцът на Уелс, който получава във владение Карлтън хаус, както и 60 000 паунда, за да ремонтира и обнови замъка.
Онези от нас, които нямат синя кръв, трябва да разчитат на финансите си, когато решават да обновят „тронната зала“ (разговорен шеговит термин за помещение с тоалетна, отпечатан за пръв път през 1922 г. в романа „Одисей“ на Джеймс Джойс: „С великолепната си митра и владишки жезъл, заклещен на трона“).
