В миналото „тунинговането” на автомобила не беше нещо бляскаво – то беше нещо задължително, което трябваше да се направи след навъртане на около 160 000 километра за поддържане на двигателя в добро състояние. Подобни усилия вече не се налагат. Нашите автомобили, подобно на нашите домове, дрехи и телефони, са израз на онова, което сме – а и кой иска да бъде като всички останали? Независимо дали става дума за минималистичната вазичка с цветя във Фолксваген Бръмбар, устройство за достъп до интернет в автомобила, използването на всяка конска сила и въртящ момент на самия автомобил или за добавянето на някой уж крайно необходим луксозен аксесоар, автомобилните подобрения и модификации или така наречения тунинг придоби свой собствен живот. И все пак, макар че всички знаем какво представлява тунингът (в съвременния смисъл на думата) и как изглежда, си струва да разгледаме как се е появила думата, или, ако използваме популярния израз – как е била „тунингована“.
В английския език думата tuning е от глагола tune, който пък от своя страна е необяснена вариация на думата tone, така че tuning е по същество акт на поставяне на нещо в хармония, в унисон. Като се има предвид, че думата е форма на tune (настройвам) и е сродна на tone (тон), не е изненадващо, че първата употреба на термина е била свързана с музиката: първата известна употреба, отнасяща се за музикален инструмент идва от сър Джеймс Дейвид Маруик и неговите Records of the City and Royal Burgh of Edinburgh, (Документи на кралския град Единбург), том 3 (1871), където той споменава настройването на органи на празника на Свети Джайлс през 1554-55 г.
Нашият термин започва да се употребява в обобщен смисъл и в рамките на следващия половин век започва да се отнася за множество музикални инструменти – включително човешкия глас – които свирят заедно, както може да се види в превода от Джон Дауланд от 1609 г. на творбата на Андреас Орнитопаркус Micrologus: „Музиката е познание за хармонизирането, което се състои от звук и песен.”
През следващия половин век терминът започва да се използва все по-широко, а през 1654 г. се обогатява и с преносен смисъл; това проличава във възгледите за ученето на Ричард Уитлок в Zootomia, or, Observations of the present manners of the English (Наблюдения върху настоящите нрави на англичаните): „Душата не се нуждае от по-добре организирано тяло, за да упражнява функциите си с жизнена сила, по-скоро тази душа и тези органи се нуждаят от настройките на образованието.“
И както в музиката трябва да се постигне хармония, за да се изпълни едно музикално произведение, когато разглеждаме машините и техните елементи, различните части трябва да работят съгласувано, за да осъществят една функция. Конкретно в областта на механиката терминът е бил използван за пръв път в речника The Labour Commission Glossary (Речник на комисията по труда) (1891), където, в разгара на Втората индустриална революция е бил дефиниран като: „Ремонтиране, термин, използван в Йоркшир, синоним на термина „поправяне”. Означава ремонт на стан, когато той се повреди и като цяло поддръжката му.“
Ако се вгледаме конкретно в автомобилите и при положение, че живеем в свят на радиалните гуми, подобрени системи за въздушно окачване и турбокомпресори, може да ви изненада това, че първата употреба на tuning е преди повече от век: на 31 декември 1908 г вестник The Westminster Gazette (Лондон) се обръща към всички, които биха искали повече от автомобила си, очевидно окайвайки факта, че: „Изкуството на тунинговането на автомобила се разбира от много малко аматьори, които се задоволяват с резултати, които могат да бъдат подобрени.”
Като имаме предвид, че телевизионното предаване по MTV Pimp My Ride „Пич, оправи ми колата!“, излъчено първоначално преди 15 години (да не би да се почувствахте остарели?) и световната индустрия за следпродажбено обслужване на автомобили ще достигне над 635 милиарда евро до следващата година, очертава се окайването в The Westminster Gazette да се окаже несъстоятелно.
