Обикновено английската дума lent се отнася за четиридесетдневен пост, но различните християнски деноминации изчисляват продължителността му по различен начин.
В Източното православие и византийската католическа църква Великите пости включват неделите и започват от Чистия понеделник, докато за протестантите започват на Пепелна сряда (която тази година се падна на 10 февруари) и продължават общо 46 дни, но тъй-като няма религиозно задължение да се пости през шестте недели на Великите пости, истинският пост продължава 40 дни.
Терминът lent в първоначалната си форма lenten има германски произход, означава сезона пролет и може да бъде открит в писмените британски източници от 11 век нататък.
Първото писмено свидетелство, при което се споменава за lenten като хранене без употребата на месо и практиката на постенето, датира от издание от 1020 г. на The Rule of Saint Benedict (Управлението на Свети Бенедикт), в което се описва традицията на поста в Източната римска империя около 6 век.
И макар периодът на пост да е смятан за покаяние заради 40-те дни, през които Иисус е постил в пустинята (според евангелието на Матей, Марко и Лука), наблюдението е направено за пръв път от Римската църква едва на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. след Христа, когато император Константин официално признава християнството за официална държавна религия на Римската империя.
Древните римски монаси са имали три периода на пост, както потвърждава една от първите общи енциклопедии, издадени на английски език Cyclopædia: or, An Universal Dictionary of Arts and Sciences (Енциклопедия или универсален речник на изкуствата и науките) от 1728 г.: „Древните римски монаси са имали три периода на пост; Велики пости преди Великден; друг пост преди Коледа, наречен пост на Свети Мартин; и трети след Петдесетница, наречен пост на Свети Йоан Кръстител: всеки от които e продължавал 40 дни“.
Първото британско свидетелство, в което се споменава 40-дневния пост, е средноанглийската биография на светци The South English Legendary (Южноанглийски легенди) от 13 век.
Обикновено 40-те дни на Великия пост са характерни както с въздържането от храна, така и с въздържането от веселие и празнично настроение. Карнавалите се провеждат преди началото на постите, за да се даде възможност на участниците да се насладят на хубав празник преди периода на „Carnem levare“ (от латински – отказване от месото).
Трите традиционни практики по време на Великия пост са молитвата, постенето и раздаването на милостиня.
Но в нашите модерни времена се придържаме основно към отказа от някои храни, от различни пристрастявания и въздържане от грях, както и към практикуване на някои форми на благотворителност. Някои дори се заклеват да се откажат от социалните медии начело с Туитър и дори стигат дотам, представяте ли си, да си изключват смартфоните.
Великият пост е период на печал и въздържание, който приключва с големите празнични тържества на Великден.
