Една от неизбежните реалности на лятото е, че е … ами, горещо. Да, същата тази знойна прегръдка, за която копнеехме през януари, най-накрая ни обгърна, и ние, вместо да се наслаждаваме на слънчевите лъчи – в един от красивите обрати на съдбата – копнеем отново за хлад. Има редица стъпки, които можем да предприемем, за да останем на хладина, като например да избягваме излагането на слънце в обедните часове, да се обличаме подходящо, да бъдем хидратирани и да използваме онова важно устройство при горещо време, предназначено да раздвижва въздуха и да ни охлажда (което се оказва и днешната дума) – fan (ветрило, вентилатор).
Произлизаща от староанглийската (западно саксонска) дума fann, със значение „кошница или лопата за отвяване на зърно“, нашата дума fan първоначално идва от латинската vannus, която означава „кошница за отвяване“. За незапознатите, отвяването е техника, при която се използва въздушна струя за отделяне на по-леката люспа / плява, за да остане само ядливото зърно. Всъщност, дългата връзка на нашата дума с процеса на отвяване на зърно показва, че тя вероятно е сред най-старите в английския език – появява се около 800 г. в англосаксонския речник Corpus Glossary, един от най-старите запазени речници в английския език, който се опитва да съпостави латинските термини със староанглийските им еквиваленти: „Vanna или вентилатор (fan).”
Първата поява на онова, което днес наричаме ветрило, е свързана с усилията на Ричард Едън, който през 1555 г. превежда творбата на Питър Мартир д’Ангиера (италиански историк на служба в Испания), The Decades of the New World or West India Containing the Navigations and Conquests of the Spaniards (Десетилетията на Новия свят или Западна Индия, съдържащи навигацията и завоеванията на испанците), в която авторът споменава: „Златно ветрило и идол.” Макар че това е първото споменаване на думата в английския език, не е изненадващо, че ветрилата имат ярка история дълго преди 1555 година.
В древния Египет преди 4 хилядолетия ветрилото е било смятано за свещен предмет и е било използвано от царските особи и при религиозни церемонии. От Египет то се разпространява сред евреите, персите, гърците и римляните, дори е споменато в Библията. Китайците, които са известни с множество открития – когато става дума за нови изобретения на древните цивилизации те са „шампиони“ – идват до същата идея малко по-късно: тяхното първо ветрило, наречено „шанхан“ се появява по време на династията Шан ( преди 3000 години) и е било използвано за предпазване на пътниците в каретите от капризите на времето, подобно на чадър.
Големите церемониални и монтирани към каретите ветрила са чудесни, но не са много практични за индивидуална употреба: китайците осъзнават това някъде около 200 г. пр. Христа. Според легендата, като видял как една жена си вее пред маската на лицето по време на карнавал, един занаятчия бил осенен от идеята да създаде ветрило за индивидуална употреба, което може да се сгъва, за да се пренася по-лесно. Когато се установяват връзки между Европа и Азия в епохата на Великите открития и ветрилото се превръща в „нов“ артикул, донесен обратно в Европа, то моментално става хит за заможните класи, което води до нарастване на популярността му, както и до адаптиране на думата на базата на асоциацията с идеята за движение на въздуха.
В рамките на още половин век терминът вече се използва в общ смисъл за „всичко, което е във формата на ветрило”, както става ясно от творбата на Томас Мофет от 1599 г. The Silkworms and Their Flies: „Те прикриваха срама си със смокинови ветрила.”
Що се отнася до механичните вентилатори, като вентилаторите, монтирани на тавана, тези в нашите климатици или вентилаторите с лопатки, те са комбинация от различни елементи, както може да се види от отношението към думата в творба на агронома Джон Уърлидж, в която през 1669 г. той пише: „Вентилаторът е уред, който чрез движението си създава изкуствен вятър: полезен е при отвяването на зърно.” В труда Systema Agriculturæ се споменава британски внос на устройство, разработено в Индия около 500 преди Христа, наречено пунка, което раздвижва въздух чрез кръговото движение на широки, плоски парчета бамбук или други растителни влакна. Тази употреба се появява за първи път в творбата на шотландския лекар и химик Андрю Ур The Philosophy of Manufactures, който пише през 1835 г.: „Ефектът на един от онези вентилатори за четири гвинеи, произведени от фирмата „Феърбеърн и Лили“, върху едно голямо производствено помещение, е наистина възхитителен.”
Независимо от това какъв тип вентилатор сте решили да използвате по време на тези знойни месеци, надяваме се, че ефектът от него ще бъде „наистина възхитителен”.
