Ако се замислим, днешната дума може да ни изненада – не като технологическа иновация, а заради това колко често я използваме, без дори да се замисляме. Ето един пример: кога за последен път изписахте адреса си в даден уебсайт, за да получите информация за местните метеорологични условия? Най-вероятно не си спомняте, защото сте свикнали просто да питате Alexa, Siri или Google; още повече, че вероятно същото може да се каже за известен брой търсения на местни фирми, телефонни обаждания или основни информационни запитвания. Безспорно гласовото търсене тихомълком се превърна в една от най-важните технологични тенденции, но за да разберем въздействието му, нека да разгледаме термина, неговата история и как се променя начинът, по който получаваме достъп до информация.
Изразът voice search, който съществува малко повече от десетилетие, може да бъде разчленен на своите два много по-стари компонента, voice и search. Първоначално думата voice навлиза в английския език от латинската дума vocem (vox) чрез старофренската voiz, (със значение говор/звук/думи, произнесени от човешка уста), а първата й употреба може да се открие около 1300 г. в история за Свети Франциск, спомената в творбата The Early South-English Legendary на Карл Хорстман от 1887 г. : „Тогава се разнесе глас от кръста или от църквата, нежен и благ, и каза „Франциск, излез!“ Думата search със значение „действие по издирване, търсене“ идва от старофренската дума cerchier (търся), произлиза от латинската circare (обикалям или бродя) и навлиза в английския език около век след думата voice: около 1400 г. в творбата на италианския историк Гуидо де Колона „История на разрушаването на Троя“: „Жената отправи посланието си, като изрази мнението в търсене на неговата воля.”
Ако говорим от технологична гледна точка, предшественикът на гласовото търсене – гласовото разпознаване – ни връща към 1952 г. и към такива нововъведения като системата за гласово разпознаване „Одри“ на изследователския център Bell Labs и компютъра Shoebox на IBM от 1962 г.; но истинското гласово търсене започва точно оттам, откъдето си мислите – от Google. Телефонната услуга на Google, GOOG-411, създадена през 2007 г., за първи път позволява на потребителите да говорят на телефоните си, за да извършват локални търсения. Въз основа на тази база от фонеми, създадена от GOOG-411, Google пусна първото приложение за гласово търсене за айфони на Apple, като се превърна в една от първите платформи за трансформиране на реч в текст за търговски устройства. Появата на приложението Siri за айфоните през 2011 г., както и пускането на „Ехо“ от Amazon през 2014 г. ускоряват използването на нашите гласове при интернет търсения и онлайн активност.
И макар че идеята е съвсем нова и доста авангардна, хората бързо започват да я прилагат в ежедневието си. Понастоящем приблизително половината от всички онлайн търсения са гласови търсения, като проучванията показват, че повече от половината от всички възрастови групи говорят ежедневно на устройства с гласово включване. Почти 60% от анкетираните хора споделят, че използват гласово търсене, когато търсят информация за местни стоки и услуги, а почти същият брой (това отново се отнася за всички възрастови групи) смята да използва гласово търсене и в бъдеще. Независимо дали е на нашия интелигентен портативен говорител, нашия смартфон или на преносимо устройство, технологията става все по-опростена, лесна за използване и все по-достъпна: всичко, което трябва да направим, е да говорим на устройството. А за бизнеса онова, което трябва да направи, е да се съсредоточи върху онлайн присъствието си чрез резултатите от гласовото търсене и да си партнира с опитен доставчик на езикови услуги за всички многоезични гласови нужди за оптимизация на търсачки.
