29.07.2015

Уондърлъст – страст към пътуване / Wanderlust – Дума на деня

Нека да започнем с цитат от Майкъл Пейлин (актьор, известен най-вече с ролята си в „Риба, наречена Уанда, като част от екипа на „Монти Пайтън“ и с документалните си филми за пътешествия):Веднъж зарази ли ме вирусът на пътешествията, за такова нещо не е известна противоотрова и аз знам, че ще бъда щастливо заразен до края на живота си.

И така, нека тръгнем на път, жадни да узнаем какво се крие зад хоризонта. Когато ни прониже стрелата на страстта към пътуване, известна като уондърлъст, ни очакват нови приключения и открития, независимо от това дали тръгваме на евтина екскурзия с раница на гърба, или на луксозен круиз.

Сред трите неосъществени неща, за които хората в края на живота си изпитват най-голямо съжаление, е пропуснатият шанс да пътуват по-често.

Обикновено хората от средната класа пътуват няколко пъти годишно на различни дестинации на добре организирани екскурзии. Този тип екскурзии имат своите предимства – туристическа агенция организира всичко, за да ни помогне да се гмурнем в желаната релаксация и удоволствия. От друга страна обаче, това много често ограничава туристите и ги затваря зад стените на почивните комплекси, като ги принуждава да се задоволяват само с обектите, включени в предварително съставената стандартна програма.

Нашата дума на деня – wanderlust (уондърлъст или страст към пътешествия), може да бъде дефинирана като нагласа, която отличава туриста от пътешественика. Обратно на туриста, пътешественикът се радва да излезе от отъпкания коловоз, а истинското преживяване е самото пътуване, а не достигането до крайната точка.

Съвременната английска етимология на думата wanderlust може лесно да бъде сведена до думите wander (бродя без посока/скитам) и lust (неконтролирано желание, страст). Всъщност терминът е заемка от немския език. Да, наистина е малко странно да приемем, че немците са изковали термин, който призовава към неконтролируеми действия, породени от страст и без дефиниран резултат, но думата наистина произлиза от средновековния немски език като съчетание на думите wandern (скитам) и lust (желание).

Първата позната писмена употреба на термина в английския език е от 1902 г. в творбата на Даниел Гарисън Бринтън The basis of social relations (Основата на социалните връзки), където авторът анализира въздействието на племената, които бродят безцелно в световната история. Той дава следното определение на wanderlust: „Естествен импулс към смяна на мястото, мания по пътешествия…, която възниква като емоционална епидемия…, подтиква общностите да заменят постоянните си местообитания и комфортни жилища и ги трансформира в преселнически войнствено настроени орди“.

Около век по-късно горната дефиниция все още представя двойственото отношение към страстта към пътешествия или уондърлъст.

От една страна излизането от зоната на комфорта се стимулира, защото събужда креативността, израстването и осъществяването на мечтите (скитането по света се възхвалява заради събирането на нови преживявания чрез контакта с различни култури. То окуражава израстването на личността и носи удовлетворение чрез срещата с различни предизвикателства по пътя).

От друга страна обладаните от страстта към пътешествия, които в англоговорящия свят се наричат wanderlusters (терминът се появява за пръв път в писмена форма през 1927 г. в Sunday Express), са определяни често като хора, неспособни да се интегрират в дадено общество, които се опитват да избягат от вътрешната си неспособност да намерят щастие и от страха си към обвързване, като постоянно сменят мястото си.

Като цяло страстта към пътешествия рядко се превръща в начин на живот и се появява в определени периоди – най-често в юношеството (естественото желание да се избяга от правилата) или след моменти на неудовлетворение от семейството, кариерата и социалния статус. Да не забравяме и обичайния импулс да видим света и да се радваме на живота, докато все още сме неангажирани, което ще рече, докато не сме намерили партньор и създали семейно гнездо. Ето какво е отбелязано от американския Департамент за местното население през 1948 г.: „Когато техният кратък период на уондърлъст приключи, те могат да преминат към уседнал семеен живот“.

И накрая нека припомним, че страстта към пътешествия, или уондърлъст, рано или късно преминава към едно друго състояние, което също може да се изрази в английския език с дума, заета от немския – Heimweh. Повече за тази дума очаквайте в следваща публикация от нашата поредица.

Българските читатели, заразени от вируса на пътуването, познават думата уондърлъст най-вече благодарение на британското списание за пътешествия със същото име.