Уилям Търнър е бил религиозен човек и проповедник, но е известен с това, че е първият автор на книга за птиците в света (въпреки че е написана на латински, тя въвежда в английския език думата сипка – greenfinch), и с интереса си към билките и лекарствата и по-специално към онези, които растат и се използват в Англия. Оригиналността и научният характер на тези книги стават причина Уилям Търнър да бъде считан за баща на английската ботаника.
Освен това Търнър е бил надарен лингвист, получава диплома по медицина в Италия и живее няколко години в Германия. Той прави всичко това най-вече по религиозни причини, защото да живееш в Англия по онова време, в средата на 16 век и да бъдеш протестант, е било толкова опасно, че дори животът му е бил застрашен. Във всички случаи никак не му е помагало това, че е пишел изобличителни речи срещу католиците.
Уилям Търнър наистина се е интересувал от билките. Първата му книга „Libellus de re herbaria novus”, публикувана през 1538 г., е написана изцяло на латински. Заглавието наистина подсказва интересите на Уилям Търнър – то се превежда като „Новата малка книга за растенията”.
Уилям Търнър тръгва от този труд, за да продължи проучванията си в практиката. Той засажда своя собствена градина с билки и дори публикува нещо като речник на билките през 1547 г. със заглавие „Имената на билките на гръцки, латински, английски, холандски и френски език” (The Names of the Herbs in Greek, Latin, English, Dutch and French). Като лекар, Търнър е проявявал сериозен интерес към медицинските свойства на растенията, които е изследвал. Той публикува общо пет труда (или нови издания, които могат да се считат донякъде за нови трудове), посветени на растенията. Първото му описание е на латински език с илюстрации на растенията. Той превежда по-голямата част от текстовете си сам и така създава окончателния труд „A New Herball”. Междувременно Уилям Търнър въвежда в английския език думи като жасмин (jasmin), здравец (geranium), клематис (clematis), слънчоглед (sunflower), карамфил (carnation), морков (carrot), акантус (acanthus), елда (buckwheat), бял боб (kidney bean), нарцис (daffodil), както и думите диабет (diabetes) и пикантен (spicy). Общо в книгите му са описани почти 250 различни растения и техните свойства.
