Бамята е сред зеленчуците с твърде лоша кулинарна репутация. Повечето от нас въобще не я обичат или не знаят как да я включат в една здравословна и разнообразна диета, тъй като я консумират единствено като гарнитура или пържена.
Да, бамята е лигава, така е; и вкусът й много напомня нещо средно между аспержи и патладжан, което не е особено атрактивно.
Всъщност бамята е зеленчук с много качества и богата история и носи оригиналното прозвище „женски пръсти“ (буквалният превод на името на зеленчука от хинди – bhindi).
В последните години бамята печели все по-голяма популярност като супер храна за хората, болни или застрашени от диабет, когато се консумира екстракт от семената и кората или мариновани. Бамята е била използвана векове наред в някои традиционни култури за стабилизиране нивото на кръвната захар.
Роднина на памука и на други представители на семейството на растението слез, бамята по всяка вероятност произлиза от Етиопия и е била отглеждана от древните египтяни още през 12 век пр. Христа.
По време на миграцията на народите, говорещи езика банту в Африка, растението се разпространява в Западна Африка. В Ангола получава името quilobo, откъдето произлиза името gumbo, както я наричат в Америка. Прочутата яхния „Гъмбо“ (gumbo stew), в която бамята е основна съставка, произлиза от Луизиана през 18 век и получава името си от езика банту, говорен от много африкански роби, работещи в много домакинства в региона.
Името okra идва от Нигерия от езика игбо, на който лепкавото растение се нарича окуру.
Както вече научихме, зеленчукът се разпространява в Северна Америка в началото на 18 век, като следва пътя на търговията с роби.
Колкото до Европа, растението идва по Средиземно море по търговските пътища, които свързват Европа с Близкия Изток.
За първи път английските читатели узнават за слузестото растение през 1679 г., когато Томас Трафам в своя труд A discourse of the state of health in the island of Jamaica (Беседа за здравословното състояние на жителите на остров Ямайка) описва бамята като важна съставка в местната кухня: „Лесно смилаема храна, която се консумира в пресен вид като млада бамя – приятна на вкус както заради сорта си, така й заради начина на приготовление, сготвена съобразно вкусовите предпочитания“.
Не е изненада, че всички писмени свидетелства в следващите няколко столетия идват само от пътешественици и колониалисти в Индия, които описват растението и кулинарните му приложения.
Следващия път, когато видите бамя в чинията си, помислете за богатата й история и многобройни ползи за здравето. Нека изброим само някои: източник на антиоксиданти, фибри, витамини и минерали, които понижават холестерола и подобряват храносмилането и нивата на кръвната захар.
