През 1965 г. американската музикална група, The Strangeloves (представящи се за австралийци, за да привлекат вниманието на публиката), записва песента „I want candy“ („Искам бонбони”), която се превръща в хит и бързо става популярна в световен мащаб. И действително, има ли някой, който да не иска. В различна степен сладкото носи наслада на всеки, независимо дали заради твърдите, карамелените, лакрицовите бонбони, или заради любимите шоколадови бонбони. Преди да си гризнете от блокчето Cadbury’s Flake или да мушнете в устата си желирани бонбони Rowntree’s, нека да отделим малко време да помислим откъде произлиза думата за това сладко удоволствие.
Макар понятието бонбон да е навлязло в средноанглийския език в края на 13 век от старофренското çucre candi, което буквално означава „захарен бонбон“, историята му е много по-стара. Преди французите да го свържат с думата за захар, арабите го наричат quandi, което произлиза от персийското qand, вариант на санскритската дума khanda, която означава „бучка захар“. По интересен начин, както се вижда при преминаване през различните езици, разбирането и употребата на думата захар следва разпространението на захарната тръстика, която в античния свят е описана като „тръстика, които произвеждат мед без пчели“.
Макар че през по-големия период от историята си бонбонът е сладко изделие, предназначено за висшата класа, благодарение на масовото производство днес е всекидневно удоволствие, което на практика всеки може да си позволи – и наистина си го позволяваме. За 2014 г. трите най-големи фирми за производство на бонбони в света – Mars, Mondelez International (която понастоящем е собственост на Cadbury) и Nestle, имат общо продажби, възлизащи на 28 милиарда британски лири. Освен това глобалният интерес към британските бонбони изглежда нараства – през 2013 г. повече от 150 000 тона британски бонбони са експортирани до 143 държави, в резултат на което към икономиката на Обединеното кралство се прибавят 1,1 милиарда британски лири.
Първата известна употреба на думата candy е около 1475 г. в готварската книга Liber Cure Cocorum, където е написано, че „Със захарен бонбон ти можеш да стигнеш до успеха“. Логично, първата употреба на думата бонбон в нейната самостоятелна форма произлиза от готварска книга и по-конкретно – The Experienced English Housekeeper (Опитната английска домакиня) на Елизабет Рафалд от 1769 г., където в една от нейните 800 рецепти се посочва: „Към фунт двойно рафинирана захар добавете две супени лъжици вода, разбъркайте добре и сварете до състояние близко до кристализиране, а когато изстине изцедете сливите от първия сироп и ги потопете в гъстия сироп.“ В заключение, около 1809 г. виждаме, че бонбоните придобиват познатия си вид във всекидневните лакомства, както подсказва Letters & Correspondences (Писма и кореспонденция) на Джон Фостър, когато пише за „сервиране на кръгли бонбони и вино от иглика“.
