Брайлово писмо / Braille
Луи Брайл, малко френско момче, си играело с остро шило в работилницата на баща си, когато шилото се изплъзнало от ръцете му и го наранило в окото. Последвалата инфекция заразява и другото око и на петгодишна възраст момчето напълно ослепява. Луи се нуждаел от специално обучение, затова е изпратен в Националния институт за слепи деца в Париж, първото училище от този тип в света. Там той се научава да чете с пръстите си, като използва книги с релефни латински букви. Но отпечатването на тези книги било много скъпо и училището можело да си позволи само няколко екземпляра за многобройните си ученици.
Когато Луи става на 12 години, до него достига идея, която ще промени не само неговия живот, но и живота на безброй други хора. В началото на 19 век Наполеон Бонапарт се опитал да спечели преднина на бойното поле, като предостави на войниците си метод за безмълвна комуникация през нощта. Шарл Барбие, капитан от френската армия, създал система за четене от изпъкнали точки, но войниците я сметнали за твърде сложна. През 1821 година Наполеон е вече изпратен в заточение и е на финала на жизнения си път, но идеята просъществува. Барбие я предоставя на Националния институт за слепи деца, а същата година Луи се вдъхновява да я усъвършенства.
Луи, който е тогава само на 15 години, представя първата версия на азбука, която и до днес носи името му. Като използва шило, уреда, отнел му възможността да чете, той създава система от изпъкнали точки, която ще му я възвърне. Брайловото писмо се разпространява бързо в страните, където се говори френски език, но минава много време преди да навлезе в английския език. Едва през 1930 година английският вариант на Брайловото писмо е въведен официално.
Днес според Световната здравна организация 285 милиона са с увредено зрение, а 39 милиона от тях са слепи. Брайловата грамотност подобрява значително живота им. В САЩ само 10 % от незрящите, но с брайлова грамотност, са безработни, в сравнение с 67% за онези, които не владеят Брайловото писмо. Армията от незрящи с добра кариера дължи много на малкото момче, което отказа да остане в тъмнина.
