Думата парафин е изкована от немския учен Карл фон Райхенбах през 1830 година. Пишейки за академично списание, той слива латинските думи parum (малък) и affinis (сроден, свързан), за да опише това бяло, наподобяващо восък вещество, което се получава като страничен продукт при рафинирането на петрола. Фон Райхенбах избира тези латински думи, за да подчертае неутралността и ниската химическа реактивност на парафина. Думата навлиза в английския език почти веднага, а веществото много бързо става артикул за ежедневна употреба с богата гама от продукти.
Парафинът няма вкус и мирис и не се разтваря във вода, но е разтворим в етер. Тази комбинация от свойства го прави безценна съставка за стотици продукти от ежедневието като дъвки, кората на сирената, кибрит, перилни препарати, шоколад, градинска тор, свещи, печатарско мастило, козметика, скейтборд.
Днес всяка година се произвеждат около 3.5 милиона тона обикновен парафин, а продуктът е основен в износа на много икономики. При положение, че тенденцията в търговията с много продукти напоследък е към спад, през 2012 година Китай изнесе почти половин милион тона парафин.
Фон Райхенбах, създател и на първата синтетична боя, е бил изтъкнат член на Пруската академия на науките, една от най-авторитетните институции през 18-ти, 19-ти и 20-ти век. Друг неин изтъкнат член е Алберт Айнщайн и е открита една малко мрачна връзка между двамата. Поставянето на човешкия мозък в парафинов восък е един от най-добрите методи той да бъде съхранен за научни изследвания. Наскоро стана известно, че един невролог в САЩ по този начин е запазил част от мозъка на Айнщайн на бюрото си. Карл фон Райхенбах е бил човек с визия, но едва ли е допускал подобна употреба на парафина.
