Като син на първия британски министър председател и братовчед на Лорд Нелсън, Хорас Уолпоул се е ползвал с някои привилегии в живота си. Шуробаджанащината на баща му осигурява на младия Хорас поредица от доходни непретенциозни постове. Той е само на 20 години, когато получава 3900 лири годишно (еквивалента на 750 000 лири в наши дни) като Разсилен на хазната, роля, включваща епизодично отваряне и затваряне на вратите на канцеларията. На 22 години си взема двегодишна почивка, за да обикаля Европа, а когато се връща, едва 24-годишен, е избран за депутат от Калингтън, град в Корнуол. Той представлява града 13 години, без да го е посетил нито веднъж.
Не е изненадващо, че мъж с подобна съдба изковава английската дума „serendipity” – неочаквано откриване на хубави неща, които всъщност не сме търсили активно. Идеята му хрумва, когато чете английската версия на персийската приказка “Трите принцеси от Серендип”. Думата Серендип произхожда от арабското име на Шри Ланка. Сюжетът се върти около случайните открития на принцесите. Така през 1754 година Уолпоул описва подобен късмет като „открития от тип, който бих нарекъл серендипити”.
Трябва все пак да признаем, че по това време Уолпоул вече се е откроил като един от най-големите майстори в епистоларното изкуство и наследството му от цитати включва знаменитата фраза: „Този свят е комедия за онези, които мислят, и трагедия, за онези, които чувстват”. Той е автор и на готическата новела „Замъкът на Отранто”, добре приета от читателската публика, която ще окаже влияние на такива писатели като Брам Стокър и Едгар Алън По. Интересът му към Готиката се простира и в областта на архитектурата. Той построява замъка Strawberry Hill House в Туикенхам и така въвежда в Англия популярния и до днес неоготическия стил.
Трябва да минат още две столетия, преди думата да заеме достойното си място. В статия, публикувана в популярното научно списание Scientific American през 1955 година пише, че „откритието често зависи от serendipity”. Думата започва да се употребява все по-често към края на 20 век. През 2001 година тя получава одобрението на Холивуд като заглавие на романтична комедия, в която двама любовници се събират отново благодарение на щастливата случайност. Хорас Уолпол, който никога не се е женил, би завидял на техния късмет.
В българския език думата все още не си е пробила път, но някои фирми, хотели и заведения, чиито собственици очевидно говорят английски, вече проявяват интерес към такава дума, която очевидно носи късмет.
