Кароши е японска дума и се превежда като „смърт от преработване“. Това е типично японски феномен – служителите на дадена компания в Япония умират от инфаркт или инсулт, причинен от стрес на работното място, заради претоварване. Явлението кароши привлича вниманието на обществеността в Япония от 1980 г. насам, когато за пръв път кароши е признато официално като причина за смърт. Това подтиква японците да поставят под съмнение традиционната корпоративна култура. Някои японски компании, отчасти като реакция на увеличения брой искове за финансова компенсация от страна на семействата, пострадали от кароши, въвеждат практики, които да подпомогнат служителите да постигнат по-добър баланс между работа и свободно време.
Списание „Чикаго трибюн“ е първото англоезично списание, което през 1988 г. запознава читателите си с явлението кароши, описвайки го като „смущаващо явление, директно свързано с твърде много труд и твърде малко игра“, макар че това е донякъде смекчено описание на проблема. В брой от 1999 г. на списание „Atlanta Journal and Constitution“ е публикувано по-детайлно описание на кароши „Жертви на кароши“, което се дефинира като “смъртоносна комбинация от апоплексия, високо кръвно налягане и стрес, свързан с твърде много работни часове в службата – са мениджъри от средно ниво и началници на възраст около 40 и 50 години в добро здраве”.
Кароши не е толкова в резултат на тежкото натоварване в работата, по-скоро е следствие на японската нагласа да се работи много часове (повече от 12 часа на ден и много кратка годишна отпуска), като се произвежда повече и се показва солидарност към екипа и съпричастност към целите на компанията. В Япония цари култура на колективизъм, в която нуждите на групата са поставени по-високо от нуждите на индивида, така че желанието да се прибереш рано вкъщи, веднага след като си приключил задачите си, докато другите около теб все още работят, се посреща с неодобрение. И независимо от факта, че съществува трудово законодателство, което регламентира броя на работните часове, дълбоко залегналите нагласи, свързани с корпоративната култура, не позволяват на служителите да си вписват допълнителните часове и дори да поставят под съмнение ежедневната нужда от извънреден труд. Отвъд четирите стени на компанията, хората обсъждат баланса между работа и свободно време, но натискът да се „запази приличие“ е залегнал дълбоко в японската култура и никой не очаква от вас да сте си вкъщи в 18:00 ч.
Всеки работен ден в Япония, можете да се качите на ранния влак в покрайнините на града и да наблюдавате японските наемни работници (така наречените „бели якички“) в началото на тяхното придвижване до работното място, което в град като Токио може да достигне до четири часа в двете посоки. След сутрешното пътуване, по време на което щастливците могат да си намерят място и да подремнат още един час, служителите започват дългия си работен ден, който неизбежно продължава до късно вечерта. В последните влакове, потеглящи от града през нощта, същите наемни работници дълбоко спят сгушени на седалките. У дома ги чака топла вечеря и вана, след което няколко часа сън – точно толкова, че да успеят да живнат до следващия ден.
Кароши съществува заради изискването за пълна отдаденост на компанията, която се доказва с броя часове, посветени на труда и японските служители буквално се самоубиват в опита си да са в крак с тази повеля.
Преди да изпадате в стресови ситуации поради неясни задачи, доверете се на EVS Translations за ясен и точен превод от японски и китайски език, за да покажете професионализъм пред колегите си!
