За някои от нас възприемането на духа на Коледа среща известна съпротива. Това може да се дължи на комерсиалната вълна, която се надига все по-високо с наближаването на празника, на разгорещените спорове около религиозните му аспекти или просто на страха и нежеланието да се прекара толкова голям отрязък от време с роднините, затова много от нас са склонни да се съгласят с думите на прословутия скъперник Ебенизър Скрудж от класическа творба на Чарлз Дикенс A Christmas Carol (Коледна песен): „Bah! Humbag!“ (Ами! Глупости!)
И макар не всички да познават този текст на Дикенс и конкретно това изречение от приказката, не е трудно да се досетим, че Скрудж не обича Коледа. Истинското значение на думата humbug обаче изглежда ни убягва.
Възникнала през 1751 г. като част от студентския жаргон, думата първоначално е била дефинирана като трик, измама, вид заблуда. Колкото до това къде и как е възникнала, макар да съществуват много теории, нито една не е доказана. Възможните езици, от които думата е произлязла, са норвежки/скандинавски (hum bugges „поява на призрак“), италиански (uomo bugiardo – „човек, който лъже“), ирландски (Uim-bog), немски и дори средноанглийски.
Макар мнозина от нас да се изкушават да асоциират думата само с духа на коледните празници (или неговата липса за някои), този жаргонен термин се радва на много по-широка употреба през 19 век. Например в романа на Бенджамин Дизраели Coningsby (1844 г.) авторът отбелязва: „Правителство от държавници или от чиновници? Шарлатанство или скука“, а лорд Чърчил пише в Western Daily Press през 1884 г.: „Цялата законодателна дейност на правителството представляваше гигантска измама, изумително шарлатанство, чудовищна заблуда“.
Така че ако се върнем към онова, което знаем от Дикенс, разбираме, че когато Скрудж се провиква: „Bah! Humbug!“, онова, което иска да каже е, че Коледата е време за простор на глупостта и ненужното разточителство – възглед, който много подхожда на нашия алчен, груб герой, който не проявява никаква склонност към покаяние.
Когато анализираме разликите между ранните викториански идеали, описани в творбите на Дикенс, и нашата съвременна интерпретация на празника, която често включва повече коледно харчене отколкото коледен дух, изкушаващо е да кажем, че до голяма степен Скрудж е реабилитиран. Но както самият Скрудж научава, има по-важни неща от цената на подаръците и това съвсем не е шарлатанство.
