Независимо от това дали става дума за гъби, които растат под земята близо до корените на дърветата в гората, или за превъзходни шоколадови лакомства, обикновено свързваме думата трюфел с нещо луксозно и декадентско. Сладката и пикантната употреба на думата имат някои общи неща помежду си – висока цена; много време за производство или издирване; и трюфелите, и шоколадът се смятат за афродизиак. Общите неща обаче не спират дотук. Преди да продължим нататък, нека откроим един факт: всъщност шоколадовият трюфел е кръстен на гъбата, точно както плодовете от марципан са направени така, че да изглеждат като истинските плодове.
Думата truffle се появява за пръв път в английския език в края на 16 век. Като много други думи в кулинарията, тя навлиза в езика чрез средновековната френска дума trufle, за която мнозина смятат, че е вариация на латинската дума tuber/tufer, със значение на „подутина, оток“. Съществува и друга теория, според която думата има връзка с италианската дума tartuffo (на милански диалект tartuffel), със значение на „картоф“ заради външната прилика. Ако оставим на заден план думите, трябва да припомним, че трюфелите са имали почитатели още от дълбока древност – шумерите споменават как амореите (или аморити, семитски народ, населявал Древна Сирия), са ги консумирали още през 20 век преди Христа.
Има едно нещо, което прави впечатление на всички – цената на трюфелите. Защо и двата вида трюфели са толкова скъпи? Когато става въпрос за гъбата, високата цена идва от трудностите при откриването им – само някои животни като прасета, кучета и кози могат да бъдат тренирани да разпознават специфичната миризма на трюфелите, а до началото на 19 век трюфелите не са били успешно култивирани. Освен това поради факта, че са рядък деликатес, те са били консумирани основно от представителите на благородническото съсловие и богаташите. Голям почитател на трюфели е бил Франсис I, крал на Франция, и това е увеличило неимоверно репутацията им. Колкото до сладкарския трюфел, високата цена е в резултат на сложността при приготвянето им – доскоро не е било възможно машинно производство на шоколадовите трюфели заради опасността да се разтопят от високата температура. Приготвяни са били ръчно, а това отнема много време.
Първата известна употреба на думата truffle в английския език се появява през 1591 г. в труда на Кристофър Катан The Geomancie, където той пише: „Трюфелите имат силата на целомъдрието да укротяват плътта“, което звучи малко иронично предвид репутацията на трюфелите като афродизиак. Век по-късно, през 1692 г., Джон Рей предоставя ценна информация за начина, по който се откриват трюфели в The Wisdom of God (Мъдростта на Бога): „Завързва се въже за задния крак на прасе и се оставя да води напред, наблюдава се къде спира и започва да рови със зурла… така човек може да бъде сигурен, че ще намери трюфел“. И накрая да оставим настрана гъбата и да се концентрираме върху шоколада – писателят и художник Дентън Уелч обяснява ясно чара на шоколадовия трюфел в зрялата си творба от 1944 г. In Youth is Pleasure (Удоволствието е в младостта): „Той си представи острия ароматен прашец, полепнал по [сърцевината]..и как ярката горчива какаова прах обвива богатия на вкус трюфел от тъмен шоколад“.
